Тя се отдалечи от Сузана, но сякаш без да стъпва по земята. Край тях вече минаваха блещукащи нишки светлина — Фугата се разгръщаше от скривалището си. Сузана почти не ги забелязваше. Погледът й беше прикован към гледката, която се разкри при отместването на Непорочна.
Пред нея стоеше Блудницата, натруфена с дантели от ектоплазма — призрак-булка. А изпод полите на това същество се подаваше една жалка фигура, обърнала лице към Сузана.
— Джерихо…
Очите му бяха замъглени, въпреки че гледаше към Сузана, нищо не показваше, че я е познал.
— Виждаш ли? — каза Непорочна. — Предадена.
— Какво сте направили с него? — попита Сузана.
Нищо не беше останало от онзи Джерихо, когото тя познаваше. Приличаше на нещо мъртво. Дрехите му бяха на парцали, кожата на петна и кървяща от десетки ужасни рани.
— Той не те познава — рече Магьосницата. — Сега си има нова жена.
Блудницата протегна ръка и докосна главата на Джерихо, погали го като че ли беше кученце.
— Той с готовност отиде в прегръдките на сестра ми… — добави Непорочна.
— Остави го на мира — изкрещя Сузана на Блудницата. Изтощен от наркотика, самоконтролът й беше опасно слаб.
— Но това е любов — предизвикваше я Непорочна. — След време ще имат и деца. Много деца. Похотта му няма граници.
Мисълта за Джерихо в сношение с Блудницата накара Сузана да потрепери. Отново го повика по име. Този път устните му се отвориха и като че ли езикът искаше да произнесе някаква дума, но не би. Само слюнка потече от устата му.
— Виждаш ли колко бързо свикват с новите удоволствия? — рече Непорочна. — Щом обърнеш гръб и той заорава в друга нива.
Гневът се надигна в Сузана и преодоля отвращението й. Но не идваше сам. Въпреки че остатъците от наркотика все още й пречеха да се концентрира, тя усети желанието на менструума в корема си.
Непорочна разбра.
— Не ставай перверзна… — гласът й сякаш шепнеше в ухото на Сузана, нищо че бяха на няколко метра една от друга. — Ние имаме повече общи неща, отколкото различия.
Докато говореше, Джерихо вдигна ръце към Сузана, и чак сега тя разбра, защо не можеше да я познае. Той не я виждаше. Блудницата беше ослепила любовника си, за да го държи наблизо. Но той знаеше, че тя е там: чуваше я, протягаше ръце към нея.
— Сестро… — обърна се Непорочна към Блудницата, — …накарай съпруга си да миряса.
Блудницата се подчини веднага. Ръката й върху главата на Джерихо се издължи, пръстите потекоха надолу по лицето му, в устата и носа. Джерихо опита да се съпротивлява, но тя продължаваше да го дърпа и той политна назад сред гибелните й фусти.
Без никакво предупреждение Сузана усети как менструумът плисна от нея и полетя към мъчителката на Джерихо. Всичко стана за миг. Мярна лицето на Блудницата разтегнато от писъка, после потокът от сребърна светлина я блъсна. Викът на призрака се пръсна на парчета, частици от звука се завъртяха в спирали — хленч, гневен вой — и ударът я вдигна във въздуха.
Както обикновено мислите на Сузана малко изоставаха от менструума. Преди да осъзнае напълно какво прави, светлината започна да разкъсва привидението, в плътта му зейнаха дупки. Блудницата отвърна на нападението — потокът на менструума се понесе обратно към лицето на Сузана. Усети, че по шията й потече кръв, но остриетата само засилиха яростта — разкъсваше врага си сякаш призракът беше хартиена салфетка.
Непорочна не бе останала безучастна, а на свой ред се бе хвърлила в атака срещу Сузана. Земята под краката й се разтресе, после се надигна като че ли искаше да я погребе жива, но неуловимото тяло захвърли обратно земната стена и се спусна с удвоен бяс към Блудницата. Въпреки че изглеждаше, сякаш менструумът беше независим, това беше илюзия. Тя знаеше, че владее тази сила, а сега повече от всякога. Нейният гняв я подхранваше, той заглушаваше виковете за милост или извиненията, тя нямаше да бъде удовлетворена докато Блудницата не беше унищожена.
После изведнъж всичко свърши. Виковете на Блудницата секнаха.
Достатъчно, нареди Сузана. Менструумът остави няколко частици прогнила ектоплазма да паднат на опръсканата земя и оттегли светлината си в своята господарка. От атаката до контраатаката и накрая до смъртоносния удар бяха изминали десетина секунди.
Сузана погледна към Непорочна. На окаяното й лице бе изписано пълно учудване. Трепереше от главата до петите, сякаш щеше да припадне. Сузана използва възможността. Не знаеше дали би могла да оцелее след продължителна атака от страна на Магьосницата, а сега определено не беше момента да проверява това. И когато третата сестра се просна с вой сред останките от Блудницата, Сузана побягна.