Приливът на Фугата вече се плискаше навсякъде около тях, и блестящият въздух прикри бягството й. Чак когато измина десетина метра тя се осъзна и се сети за Джерихо. Не се виждаше никакъв близо до мъртвата Блудница. Като се надяваше, че е успял да се измъкне от бойното поле, тя продължи да тича, а в ушите й кънтеше сърцераздирателния писък на Вещицата.
2
Тичаше и тичаше, все си мислеше, че усеща студения дъх на Девата във врата си. Но изглежда беше й се сторило, че я преследва, защото пробяга повече от миля нагоре по склона на долината без никой да й попречи, премина билото на хълма и светлината на приближаващия се Втъкан свят; избледня зад нея.
Не след дълго Фугата щеше да я настигне, и тогава трябваше да има готова стратегия. Но първо трябваше да си поеме дъх.
Мракът се погрижи за нея. Тя постоя малко, опитвайки се да не мисли много за онова, което току-що бе направила. Но усети как я изпълва някакво неуправляемо въодушевление. Беше убила Блудницата, беше унищожила една от Трите: това беше немалък подвиг. Тази сила в нея винаги ли бе била толкова опасна? Зреела е без нейно знание, помъдрявала е, станала бе смъртоносна.
Нещо я накара да си спомни за книгата на Мими, която вероятно още беше във владение на Хобарт. Сега повече от всякога тя се надяваше, че книгата би могла да я научи на нещо повече за това какво беше тя, и как да се възползва от това. Ще трябва да си върне книгата, дори ако това означава отново да се изправи лице в лице срещу Хобарт.
Докато обмисляше това чу името си, или нещо подобно на него. Погледна по посока на гласа и там, на няколко метра от нея, стоеше Джерихо.
Той наистина беше избягал от хватката на Блудницата, въпреки че лицето му беше издрано от безплътните пръсти на сестрата. Съсипаното му тяло едва се държеше, и още докато изричаше за втори път името на Сузана и протягаше изранените си ръце към нея, краката му не издържаха и той падна по очи.
Тя се озова при него за миг, коленичи и го обърна. Беше лек като перце. Сестрите го бяха изцедили до капка, единствено искрицата воля му бе помогнала да тръгне залитайки след нея. Те можеха да вземат кръвта, и семето, и мускулите. Но той бе запазил любовта.
Сузана го привлече към себе си. Главата му се отпусна на гърдите й. Дишането му беше учестено и слабо, студеното му тяло непрекъснато потръпваше. Тя го погали по главата, отслабващата светлина около нея пробягваше по пръстите й.
Но той не се задоволи само с това да бъде прегърнат — отблъсна се леко от тялото й за да може да вдигне ръка и да докосне лицето й. Вените на врата му се издуха от усилието да проговори. Тя го приласка, каза че по-късно ще имат време да говорят. Той обаче леко поклати глава, и както го държеше Сузана почувства колко близо беше краят. Не се престори, че не знае. Беше дошло времето да умре, и той бе потърсил прегръдките й като място, където да изпълни това задължение.
— О, миличкия ми… рече тя с болка в гърдите, — …миличкия ми…
Той се опита отново да каже нещо, но езикът не му се подчиняваше. Чуваха се само тихи звуци, които тя не разбираше.
Притисна го по-близо до себе си. Този път Джерихо не се възпротиви, а се хвана за рамото й и се доближи още повече, за да може да й каже нещо. Сега тя разбра думите, нищо че бяха тихи като въздишки.
— Не се страхувам — рече той, и последната дума бе произнесена с последния му дъх, който докосна бузата й като целувка.
После ръката му се отпусна и се плъзна от рамото й, очите му се затвориха и той я напусна.
Една горчива мисъл мина през ума й — последните му думи бяха не просто израз, а молба. Единствено на Джерихо бе казала как в склада менструумът бе изтръгнал Кал от безсъзнание. Беше ли това Не се страхувам негов начин да каже: Остави ме на смъртта? Не бих ти благодарил за възкресението?
Каквото и да бе искал да каже, тя никога нямаше да разбере.
Положи го внимателно на земята. Някога той бе изричал любовни слова, които се възпротивяваха на състоянието им и се превръщаха в светлина. Знаеше ли и други слова, които да се възпротивят на смъртта, или вече се беше запътил натам, закъдето бе тръгнала и Мими, прекъснал всякакви връзки със света, в който Сузана още живееше?
Така изглеждаше. Въпреки че се взираше в тялото докато я заболяха очите, то не издаде нито звук. Той го беше оставил на земята, и нея също.
ХI. КАЛ ПЪТУВА НА СЕВЕР
1
Пътуването на Кал на север продължи през цялата нощ, но той не се умори. Може би плодовете поддържаха сетивата му така свръхестествено ясни, или пък някакво новооткрито чувство за целенасоченост, което го подтикваше напред. Той сдържаше аналитичните си способности и вземаше решения за маршрута по инстинкт.