Когато дупката стана достатъчно дълбока за да скрие добре Джерихо, те се заеха да го преместят. В този момент Кал вече не можеше да допусне участието на децата. Когато се опитаха да помогнат, той им каза да стоят настрана.
— Нека помогнат — сгълча го едната от жените. — Това им е приятно.
Той погледна към редицата деца, които сега приличаха на човечета от кал. Очевидно горяха от желание да носят тялото, с изключение на онова, което ядеше червея — то още седеше на ръба на гроба и си клатеше краката в дупката.
— Това не е работа за деца — възрази Кал. Безразличието на майките към нездравите увлечения на децата беше някак си отблъскващо.
— Така ли? — учуди се една от жените и за кой ли път напълни отново лулата. — Вие да не би да знаете нещо повече за това от тях?
Той я изгледа с неприязън.
— Хайде — предизвика го тя. — Кажете им какво знаете.
— Не знам нищо — съгласи се Кал с неохота.
— Тогава от какво се страхувате? — попита го тя спокойно. — Щом няма от какво да се страхувате, защо не ги оставите да си поиграят?
— Може би тя е права, Кал — Сузана сложи ръката си върху неговата. — И мисля, че на него би му харесало. Той не си падаше по сериозните неща.
Кал не беше убеден, но моментът не беше подходящ за спорове. Вдигна рамене и децата хванаха с малките си ръце тялото на Джерихо, за да го положат в гроба. При това бяха много нежни и внимателни, без да ги принуждава никаква формалност или обичай. Едно от момиченцата с леко докосване махна бучка пръст от лицето на мъртвеца, а братята и сестрите й нагласиха ръцете и краката му в земното легло. После се оттеглиха без да кажат нито дума и оставиха Сузана да го целуне по устните. Едва тогава, най-накрая, тя тихо изхлипа.
Кал взе шепа пръст и я хвърли в гроба. Това сякаш бе знак за децата и те започнаха да зариват тялото. Свършиха бързо. Дори майките се приближиха до гроба и хвърлиха по една шепа — прощален жест към този човек, когото познаваха единствено като предмет на спор.
Кал си помисли за погребението на Брендън, за ковчега преминал през спуснатите завеси докато един блед млад свещеник тихо пееше някакъв химн. Този край беше по-добър, в това нямаше съмнение, и усмивките на децата бяха някак си по-подходящи от молитви и утешения.
Когато всичко свърши Сузана намери сили да надвие мъката си и благодари на гробокопачите и майките им.
— След толкова копане — каза най-голямото от момичетата, — надявам се, че ще поникне.
— Непременно — отвърна майка й, но не личеше че го казва, за да й угоди. — Винаги поникват.
След тази необичайна забележка Кал и Сузана продължиха по пътя си към Дома на Капра. Те дори не знаеха, че там скоро щяха да пируват мухите.
III. РАЗСЕДЛАНИЯТ КОН
1
Милиардерът на Хамбургерите Норис отдавна бе забравил какво означава да се отнасят с него като с човек. Шадуел го използваше за други цели. Най-напред, разбира се, при първото събуждане на Втъкания свят, като кон. После, когато човек и кон се върнаха в Царството и Шадуел пое мантията на Пророка, като табуретка за крака, дегустатор или шут — обект на всички унизителни прищевки на Търговеца. Норис не оказваше никаква съпротива. Докато беше под въздействието на магиите от сакото на Шадуел, той бе мъртъв за собствената си личност.
Но тази нощ съществото омръзна на Шадуел. Отвсякъде беше заобиколен от нови васали и унижението на някогашния плутократ се беше превърнало в досадна шега. Преди разтъкаването той остави Норис на грубия произвол на Елита, да бъде техен лакей. Но тази грубост беше нищо в сравнение с другата: оттеглянето на илюзията, която бе спечелила подчинението на Норис.
Норис не беше глупав. Когато премина шока от пробуждането — след като се видя изранен от глава до пети — той скоро осъзна какво се бе случило с него в последно време. Не знаеше колко време бе изминало откакто се подлъга по номера на Шадуел (в някакъв град в Тексас го бяха обявили за мъртъв и жена му вече се беше оженила за брат му), а и смътно си спомняше за неудобствата и обидите, които се бяха струпали върху него през периода на робството. Но беше сигурен в две неща. Първо, че сегашното му падение се дължи на Шадуел, и второ, че Шадуел ще си плати за удоволствието.
Първата му задача беше да избяга от новите си господари, и по време на разтъкаването това стана лесно. Те дори не забелязаха, че се е измъкнал. Втората цел беше да намери Търговеца, а това по негова преценка можеше да стане най-добре с помощта на някаква полиция, съществуваща в тази особена страна. За тази цел той се обърна към първата група Виждащи които срещна, и поиска да го заведат при някое началство. Те очевидно не бяха впечатлени от исканията му, но се отнесоха към него с подозрение. Нарекоха го Кукувица, което го засегна, и после го обвиниха, че е влязъл на чужда територия. Една от жените дори предположи, че е шпионин и трябва да бъде отведен незабавно при висшестоящите, а Норис използва това за да й напомни, че през цялото време точно това е искал.