И така, отведоха го.
2
Именно по този начин малко по-късно отхвърленият кон на Шадуел се озова при Дома на Капра. Там по това време цареше голямо раздвижване. Пророкът беше пристигнал преди половин час, завършвайки триумфалния си марш, но Съветниците отказаха да го допуснат на свещената земя преди първо да обсъдят дали това отговаря на етичните правила.
Пророкът обяви, че е готов да се подчини на прекалената им предпазливост (в края на краищата, нима не е изразител на волята на Капра?, той разбира деликатността на момента), и затова остана зад черните стъкла на колата си докато Съветниците оправят въпроса.
Бяха се насъбрали тълпи, нетърпеливи да видят Пророка на живо и очаровани от колите. Атмосферата беше наситена с наивна възбуда. Пратеници разнасяха съобщения напред-назад между хората в Дома и водача на конвоя, който чакаше на прага, докато накрая обявиха, че Пророка действително ще бъде допуснат в Дома на Капра, при условие че влезе бос, и сам. Очевидно Пророкът се съгласи с това, защото само няколко минути след съобщението вратата се отвори и великият мъж излезе, бос, и се приближи към прага. Множеството се притисна напред да го види по-добре — този Спасител, който им беше осигурил безопасност.
Норис беше отзад в тълпата и мярна фигурата му само за миг. Не видя лицето му. Но видя добре сакото, и го позна мигновено. Това беше същата дреха, с която го беше измамил Търговеца. Как би могъл да забрави светещия плат? Това беше сакото на Шадуел. А от това следваше, че този който го носи, е Шадуел.
Видът на сакото му напомни за униженията, които бе изпитал в ръцете на Шадуел. Спомни си ударите и ругатните, спомни си презрението. Изпълнен с бяс той се изтръгна от ръцете на мъжа, който го държеше, и се провря през тълпата от зрители към вратата на Дома на Капра.
Когато излезе отпред видя за миг сакото и как човекът, който го носеше, влезе вътре. Опита се да го последва, но един от охраната на входа му препречи пътя. Бутнаха го назад, тълпата се смееше и аплодираше странното му поведение, какви идиоти бяха!
— Аз го познавам! — изкрещя той, докато Шадуел изчезваше от погледа му. — Познавам го!
Изправи се и пак се затича към вратата, като в последния момент смени посоката. Пазачът се подведе и хукна да го гони в тълпата. Животът на Норис като лакей го беше научил на някои стратегически похвати — избегна хватката на пазача, спусна се към неохраняемата врата и скочи през прага преди преследвачът да успее да го повали.
— Шадуел! — изкрещя той.
В залата на Дома на Капра Пророкът замръзна изричайки някакво ласкателство. Думите му говореха за помирение и разбирателство, но дори и най-заслепеният от събранието не би пропуснал искрата на гнева пламнала в очите на миротвореца при извикването на това име.
— Шадуел!
Той се обърна към вратата. Чу как зад него Съветниците си шепнат нещо. После в коридора навън настъпи разбъркване, врата се отвори изведнъж и там застана Норис, викайки името му.
Конят се сепна като видя Пророка. Шадуел забеляза проявата на колебание. Може би щеше да се измъкне без да разкрият маскарада.
— Шадуел? — обърна се той към Норис. — Боя се, че не познавам човек с такова име. Познавате ли господина? — попита той Съветниците.
Те го гледаха с открито подозрение, особено един старец в центъра на групата, който не бе откъснал злия си поглед от Пророка откакто Шадуел влезе в този коптор. Сега вече заразата на съмнението се беше разпространила, дявол да го вземе.
— Сакото… обади се Норис.
— Кой е този човек? — попита Пророка. — Моля ви някой да го изведе навън. Мисля, че е малко луд — той се опита да го обърне на шега.
Никой не помръдна, никой освен коня. Норис пристъпи крещейки към Пророка.
— Знам какво направи с мене! Не си мисли, че не знам. Ще те съдя докато ти съдера задника, Шадуел. Или който и да си, по дяволите.
На външната врата отново настъпи раздвижване. Шадуел вдигна поглед и видя как двама от най-добрите хора на Хобарт блъснаха настрани пазача и идваха да му помогнат. Отвори уста да им каже, че може да се справи с положението, но преди да изрече и дума Норис с изкривено от гняв лице се нахвърли върху врага си.