Елитът на Пророка имаше стриктни заповеди за подобни обстоятелства. Никой, ама никой, не биваше да докосва любимия им предводител. Без нито секунда колебание двамата мъже извадиха пистолетите от кобурите и застреляха Норис на място.
Той падна напред в краката на Шадуел и кръвта бликна ня ярки струи от раните му.
— Боже Господи — процеди през зъби Шадуел.
Норис умря преди да заглъхне ехото от изстрелите на екзекуторите. Сякаш стените не можеха да повярват на звука, повтаряха го отново и отново, докато потвърдят прегрешението. Навън сред тълпата бе настъпила пълна тишина, мълчеше и събранието зад него. Можеше да почувства обвинението в погледите им.
— Това беше глупаво — измърмори той на убийците. После разтвори широко ръце и се обърна към съветниците:
— Моля за извинение за този злощастен…
— Не си желан тук — обади се един от множеството. — Ти донесе смърт в Дома на Капра.
— Беше недоразумение — отвърна той тихо.
— Не.
— Настоявам да ме изслушате.
— Не.
Шадуел леко се усмихна.
— И вие наричате себе си мъдри. Повярвайте ми, ако това е вярно, ще изслушате това, което имам да кажа. Не съм дошъл сам. С мен има хора — ваши хора, Виждащи. Те ме обичат, защото искам Фугата да преуспее, както и те го искат. Сега… готов съм да ви позволя да споделите моята мечта и триумфът, който ще последва, ако желаете. Но повярвайте ми, ще освободя Фугата, със или без вашата подкрепа. Ясно ли се изразих?
— Махай се оттук — каза старецът, който го беше наблюдавал.
— Внимавай, Месмерис — обади се един от останалите.
— Вие като че ли не разбирате — продължи Шадуел. — Аз ви нося свобода.
— Ти не си Виждащ — отвърна Месмерис. — Ти си Кукувица.
— И какво ако съм?
— Ти влезе тук с измама. Ти не чуваш гласа на Капра.
— О, аз чувам гласове — рече Шадуел. — Чувам ги високо и ясно. Те ми казват, че Фугата е беззащитна. Че нейните водачи твърде дълго са се крили. Че са слаби и изплашени.
Огледа лицата пред себе си и видя, трябваше да го признае, малко слабост или страх, както говореше: само стоицизъм, който щеше да издържи по-дълго от времето с което разполагаше. Погледна към мъжете които застреляха Норис.
— Струва ми се, че нямаме избор. — Те отлично разбраха сигнала. Оттеглиха се. Шадуел се обърна отново към Съветниците.
— Искаме да напуснеш — заяви отново Месмерис.
— Това ли е последната ви дума?
— Това — рече той.
Шадуел кимна. Изминаха няколко секунди, през които никой не помръдна. После вратата се отвори отново и въоръжените мъже се върнаха. Бяха довели още четирима от Елита — екзекуторна команда от шестима души. Строиха се в редица от двете му страни.
— Моля ви за последен път, не ми се противопоставяйте.
Съветниците изглеждаха повече учудени, отколкото уплашени. Бяха преживели живота си в този свят на чудеса, но за пръв път пред тях се изправяше арогантност, на която очите им не можеха да повярват. Дори когато убийците вдигнаха оръжията си, те не помръднаха, не изразиха никакъв протест. Само Месмерис попита:
— Кой е Шадуел?
— Един търговец, когото някога познавах — отвърна мъжът с хубавото сако. — Но той вече е мъртъв.
— Не — възрази Месмерис. — Ти си Шадуел.
— Наричайте ме както искате — каза Пророка. — Само преклонете глава пред мене. Наведете главите си и всичко е простено.
Но пак никой не помръдна. Шадуел се обърна към мъжа вляво от него и взе пистолета от ръката му. Насочи го към сърцето на Месмерис. Между двамата имаше не повече от четири метра — и слепец би убил от такова разстояние.
— Повтарям пак: наведете главите си.
Най-после неколцина от събранието като че ли разбраха сериозността на положението си, и се подчиниха. Повечето обаче продължаваха да го гледат, гордостта, глупостта или просто неверието им не позволяваха да се примирят.
Шадуел разбра, че за него бе настъпил решаващия момент. Трябваше или да натисне спусъка веднага, и по този начин да си купи цял един свят, или да напусне залата за продажби и никога да не се връща. В този миг си спомни как стоеше на върха на някакъв хълм и Фугата беше в краката му. Този спомен наклони везните. Той стреля.
Куршумът влезе в гърдите на Месмерис, но не потече кръв, той не падна. Шадуел стреля отново, и трети път, за по-сигурно. Всеки изстрел попадаше в целта, но мъжът не падаше.
Търговецът усети как през шестимата около него премина тръпка на паника. На устата им беше същият въпрос, който си задаваше и той: защо старецът не умираше?