— Предупреждавам те, опитай се да ме нараниш, и те ще го приемат много лошо.
Докато говореше разбра, че през последните няколко мига Непорочна бе призовала Вещицата от хладните помещения на Небесната Твърд. Сега тя стоеше до рамото на Магьосницата като неспокойна сянка.
— Остави го — чу той шепота й в ухото на Непорочна. — Дори за миг не допусна, че тя ще приеме съвета, но тя така и направи — изплю се в краката на Шадуел и се обърна да си върви. Той не можеше да повярва, че битката бе спечелена толкова лесно. Нима мъката и обезобразяването я бяха деморализирали повече отколкото би могъл да се надява? Схватката завърши преди дори да започне.
Объркано, едно от копелетата до него нададе жален вой. Шадуел отклони погледа си от сестрите, за да го накара да млъкне. Това за малко не се оказа фатално — в миг сестрата-призрак полетя към него с широко разтворени челюсти, зъбите й изглеждаха огромни, готови да изтръгнат измамното му сърце.
Непорочна се обърна от вратата и менструумът излетя от нея.
Той изкрещя на зверовете да му помогнат, но Вещицата вече беше върху него. Блъсна го в стената така че въздухът му излезе, ноктите й дращеха по гърдите му.
Копелетата нямаше да допуснат този, който ги хранеше с кръв, да бъде повален. Нахвърлиха се върху Вещицата преди да успее да разкъса сакото му. Издърпаха я от него с писъци. Тя беше акуширала при раждането на тези същества, тя ги беше извела в света на лудостта и мрака. Може би точно по тази причина те не проявиха никаква милост. Разкъсваха я без почивка или извинение.
— Спри ги — извика Непорочна.
Търговецът разглеждаше дупките в сакото, направени от Вещицата. Само след миг пръстите й биха докопали сърцето му.
— Върни ги, Шадуел! Моля те!
— Тя е вече мъртва — отвърна той. — Нека си поиграят.
Непорочна тръгна да помогне на сестра си, но най-голямото от копелетата, с мънички бели очи като на дълбоководна риба и уста като рана, се изпречи на пътя й. Тя изплю менструума като стрела в пулсиращите му гърди, но раната не го спря и то продължи към нея.
Шадуел беше виждал как тези чудовища се избиват помежду си просто за забавление. Знаеше, че могат да понесат страхотни рани без това да ги спре. Това например, наричано Весъл, можеше да изтърпи стотина такива рани и да продължи да се забавлява. А и не беше глупаво. Беше научило достатъчно добре уроците му. Ето и сега то скочи върху Магьосницата обвивайки ръцете си около врата й, а краката си около бедрата.
Той знаеше, че тази интимност ще разсее Непорочна. И наистина, когато съществото доближи лицето си до нейното и я целуна, доколкото позволяваха деформациите му, тя запищя и изгуби всякакъв контрол. Менструумът се разлетя на всички страни, похабявайки силата си по тавана и стените. Няколко остриета попаднаха в нападателя, но само го възбудиха още повече. Въпреки че не притежаваше оформени полови органи, Шадуел го беше научил на основните движения. То се притисна към нея като разгонено куче, виейки в лицето й.
Но като отвори устата си направи грешка — част от менструума потъна в гърлото му и го разду. Вратът му избухна и главата, останала без опора, увисна назад опъвайки мазни жилки материя.
Дори и в това състояние то продължи да я стиска, наравномерни спазми блъскаха тялото му в нейното. Хватката обаче се беше отпуснала достатъчно и Непорочна го отблъсна от себе си, окървавена от борбата от глава до пети.
Шадуел извика останалите копелета да прекъснат отмъстителната си игра. Те се отдръпнаха до него. От Вещицата бяха останали само парчета, които приличаха на люспи от изкормена риба.
Непорочна видя останките и лицето й се отпусна като на слабоумна. От гърдите й се изтръгна тих стон.
— Разкарайте я оттук — нареди Шадуел. — Не искам да виждам мръсното й лице. Занесете я в планините и я хвърлете там.
Две от копелетата се приближиха до Магьосницата и я хванаха. Нищо не трепна в очите й, дори пръст не помръдна, за да протестира. Сякаш вече изобщо не ги виждаше. Или убийството на последната й сестра, или насилието на звяра върху нея, а може би и двете, бяха пречупили нещо в нея. Изведнъж бе останала без никаква сила за магии или ужаси. Беше като торба, която понесоха през вратата и надолу по стълбите. Тя дори нито веднъж не вдигна поглед към Шадуел.
Той се вслушваше в затихващото шляпане на копелетата по стълбите, все още донякъде очакваше, че тя ще се върне за последна атака. Но не. Всичко свърши.
Приближи се към мръсотията останала от Вещицата. Миришеше на нещо гнило.
— Ваша е — рече той на останалите зверове, които се нахвърлиха върху останките и се сбиха за тях. Отвратен от апетита им, той обърна отново поглед към Спиралата.