— Ти ли свърши тази работа? — попита го тя.
— Аз? Мили Боже, не. Аз съм само свидетел. А ти от коя армия си?
— От никоя. Аз съм сама.
Той записа отговора.
— Не е задължително да ги вярвам — каза мъжът, докато пишеше. — Но един добър свидетел записва всичко което види и чуе, дори да се съмнява.
— И какво видя?
— Бъркотия — отвърна той. — Навсякъде хора, а никой не е сигурен кой кой е. И такова кръвопускане, каквото никога не съм предполагал, че ще видя тук. — Погледна надолу към нея. — Ти не си от Виждащите.
— Не.
— Просто минаваш случайно, така ли?
— Нещо такова.
— Е, аз на твое място бих тръгнал обратно. Никой не е в безопасност. Доста хора си събраха багажа и отидоха в Царството, вместо да се оставят да ги изколят.
— Тогава кой е останал да се бие?
— Диваци. Зная, че не бива да изказвам мнение, но така ми се струва. Варвари, които беснеят наоколо.
Дори в този момент някъде встрани се чуваха викове. След като бяха закусили, диваците вече се бяха заловили за работа.
— Какво виждаш отгоре?
— Много развалини. И понякога мяркам разни фракции. — Мъжът вдигна бинокъла и огледа терена, като спираше за малко от време на време при интересните подробности. — През последния час от Безподобен излезе един батальон, който изглеждаше доста зле. Към Стъпалата има бунтовници, и още една група на северозапад. Пророкът напусна Небесната Твърд преди малко, не мога да кажа точно в колко, откраднаха ми часовника, а пред него се движат няколко взвода от неговите евангелисти да разчистват пътя.
— Пътя накъде?
— Към Спиралата, разбира се.
— Спиралата?
— Предполагам, че това е била целта му още от самото начало.
— Той не е Пророк — каза Сузана. — Казва се Шадуел.
— Шадуел?
— Хайде, запиши и това. Той е Кукувица, и е търговец.
— Сигурна ли си в това? Разкажи ми всичко.
— Няма време — отвърна Сузана за голямо негово огорчение. — Трябва да стигна до него.
— А-а. Значи ти е приятел.
— Изобщо не ми е приятел — рече Сузана и погледна към телата в езерото.
— Няма да се добереш до гърлото му, ако това си намислила — каза мъжът. — Пазят го денонощно.
— Ще намеря начин. Не знаеш на какво е способен.
— Ако е Кукувица, и се опита да влезе в Спиралата, с нас е свършено, това зная. И все пак, ще мога да напиша една последна глава, какво ще кажеш?
— А ще има ли кой да я прочете?
2
Остави го на колоната му, като някакъв самотен каещ се грешник, замислен над забележката. Разговорът помрачи настроението й още повече. Въпреки присъствието на менструума в нея, тя знаеше много малко за това как действат силите, създали Втъкания свят, но не беше необходимо човек да е гений, за да проумее, че влизането на Шадуел в магическата земя на Спиралата щеше да се окаже катастрофално. Той въплъщаваше всичко, което тази възвишена страна и нейните създатели презираха: той беше Поквара. Може би Спиралата беше в състояние по-скоро да се самоунищожи, отколкото да го допусне до тайните си. А ако тя престане да съществува, няма ли Фугата — чието единство се крепеше на силата в нея — да потъне във водовъртежа на унищожението? Сузана се опасяваше, че именно това бе искал да каже свидетелят. Ако Шадуел влезеше в Спиралата, това щеше да бъде краят на света.
Откакто се отдалечи от езерото, не бе видяла нито животни, нито птици. Храстите и дърветата бяха опустели, тревата беше притихнала. Тя призова менструума, изчака да я изпълни цялата, готов да бъде използван в нейна защита, ако се наложи. Сега вече нямаше време за любезности. Щеше да убие всеки, който се опита да й попречи да стигне до Шадуел.
Някакъв шум иззад частично разрушена стена привлече вниманието й. Тя спря и извика на наблюдателя да се покаже. Не последва никакъв отговор.
— Няма да те моля пак — рече тя. — Кой е там?
Няколко тухли паднаха и едно четири-пет годишно момченце, голо, само по чорапи и цялото в прах, се изправи и пропълзя през развалините към нея.
— О, Божичко — рече тя, потресена от вида на детето. В мига в който отслаби защитата си, отляво и отдясно я заобиколиха неколцина въоръжени мъже.
Измъченото изражение на детето изчезна, щом единият от мъжете го повика при себе си. Той прокара мръсната си ръка през косата на момчето и се усмихна одобрително.
— Как се казваш? — попита някой.
Нямаше представа на чия страна са тези хора. Ако бяха от армията на Шадуел, да им каже името си щеше да означава незабавна смъртна присъда. Но колкото и да беше отчаяна, не можеше да се реши да пусне менструума срещу хора, и дете, които дори не знаеше с кого са.