Лоши вести, в това нямаше съмнение. И все пак не се виждаха много последици. Няколко загасващи пожара, после още няколко, но дори и тези признаци на борба намаляха, когато си приближиха към самата Небесна Твърд.
— Това ли е? — попита Кал. Де Боно го водеше между дърветата към висока, но всъщност с нищо незабележителна сграда.
— Това.
Всички врати бяха отворени, отвътре не се чуваше нито звук, не се забелязваше никакво движение. Огледаха бързо отвън, търсеха някакъв знак за присъствието на Шадуел, но не видяха нищо.
След като направиха една обиколка, де Боно изрази гласно онова, което си мислеше Кал:
— Няма смисъл да чакаме отвън. Трябва да влезем.
С разтуптени сърца се изкачиха по стъпалата и влязоха.
На Кал му бяха казали да очаква чудни неща, и не остана разочарован. Във всяка стая, в която надникваше, откриваше нови великолепия от плочки, тухли и боя. Но това беше всичко, само чудеса.
— Тук няма никой — обяви де Боно след като претърсиха изцяло долния етаж. — Шадуел си е отишъл.
— Ще опитам горе — каза Кал.
Качиха се на горната площадка и се разделиха за да огледат по-бързо. В края на един коридор Кал откри стая, чиито стени бяха хитро облицовани с парчета от огледала, които отразяваха посетителя по такъв начин, сякаш виждаше себе си зад стените, в някакво мъгливо и сенчесто място, и като че ли надничаше между тухлите. Това беше достатъчно странно, но по някакъв друг начин — който не успя да разбере — изглеждаше, че в онзи друг свят не е сам, а има и разни животни — котки, маймуни и летящи риби, които очевидно бяха породени от неговото отражение, защото всичките бяха с неговото лице. Стана му смешно като ги видя, и те всички се засмяха с него, включително и рибите.
Чак когато смехът му заглъхна чу де Боно да го вика, а гласът му изглеждаше разтревожен. Излезе с неохота от стаята и тръгна да търси въжеиграча.
Виковете идваха от по-горния етаж.
— Чувам те — извика той в отговор и се заизкачва по стълбите. Изкачването беше продължително и стръмно, но го изведе в една стая на върха на наблюдателницата. От всички страни през прозорците струеше светлина, но тя не можеше да премахне усещането, че в тази стая се беше случило нещо ужасно, и то неотдавна. На каквото и да бе свидетел стаята, де Боно имаше да покаже на Кал още по-лоши неща.
— Открих Шадуел — обяви той и му даде знак да се приближи.
— Къде?
— При Тясното Сияние.
Кал надникна през съседния прозорец.
— Не през онзи — рече де Боно. — Този приближава нещата повече.
Прозорец-телескоп — и през него се виждаше сцена, която ускори пулса му. Декор беше кипящият облак на Мантията, действието — клане.
— Ще влезе със сила в Спиралата — каза де Боно.
Очевидно младежът беше пребледнял не просто от гледката на сблъсъка, а от мисълта за това действие.
— Защо ще прави това?
— Той е Кукувица, нали? — беше отговорът. — Каква друга причина му е необходима?
— Трябва да го спрем — рече Кал, откъсна се от прозореца и тръгна обратно към стълбите.
— Битката вече е загубена — отвърна де Боно.
— Няма да стоя и да го гледам как завзема всяка педя от Фугата. Ще вляза след него, щом трябва.
Де Боно изгледа Кал със смесица от гняв и отчаяние.
— Не можеш — рече той. — Спиралата е забранена територия, дори за нас. Там има тайни, които дори Виждащите нямат право да погледнат.
— Но Шадуел ще влезе.
— Точно — продължи де Боно. — Шадуел ще влезе. И знаеш ли какво ще стане? Спиралата ще се разбунтува. Ще се самоунищожи.
— Боже Господи…
— А ако се самоунищожи, Фугата ще се разпадне.
— Тогава трябва да го спрем или да умрем.
— Защо Кукувиците винаги свеждат нещата до толкова прост избор?
— Не зная. Тук ме хвана натясно. Но докато мислиш по въпроса, ето ти още един: идваш ли или оставаш тук?
— Да те вземат дяволите, Муни!
— Значи идваш?
ХIV. ТЯСНОТО СИЯНИЕ
1
От бунтовническия отряд на Йоланда бяха останали по-малко от дузина с достатъчно здрави крайници, за да стигнат до Спиралата. Сузана тръгна с тях — Нимрод пожела така — въпреки че му обясни, че всякакви мечти да победят врага със силата на оръжието бяха напразни. Враговете бяха много — те бяха малцина. Единствената останала надежда беше тя да успее да се приближи до Шадуел и да го ликвидира лично. Ако хората на Нимрод можеха да разчистят пътя й до Пророка, това би било от полза; в противен случай би ги посъветвала да се пазят, с надеждата че може би утре щеше да има възможност за живот.