В спора се намеси един нов глас, който я изненада — Аполин. Сузана дори не знаеше, че е в стаята, докато тя не се изправи сред облак цигарен дим и се обърна към всички:
— Няма да лягам да умирам заради никой. И особено заради тебе, Хеймъл.
Предизвикателството й напомни за Йоланда Дор в Дома на Капра. Изглежда когато ставаше въпрос за живот, винаги жените бяха най-разпалените участнички в спора.
— Ами Шадуел? — попита някой.
— Какво Шадуел? Искаш да го убиеш ли, Хеймъл? Ще ти купя лък и стрели!
Забележката й предизвика прекалено силен смях сред някои, но само вбеси опозицията още повече.
— Ние сме почти изчезнали, сестро — отвърна презрително Хеймъл. — А ти не си много плодовита напоследък.
Аполин прие подигравката с чувство за хумор.
— Искаш ли да пробваш? — предложи тя.
Хеймъл сви устни.
— Имах съпруга… — рече той.
Както винаги, Аполин изпитваше удоволствие от това да дразни и поклати бедра пред Хеймъл, а той плю към нея. Не трябваше да го прави. Тя също плю, само че по-точно. Макар че плюнката беше съвсем безобидна, Хеймъл реагира сякаш го бяха проболи с нож — хвърли се с яростен вик към Аполин. Някой застана помежду им за да попречи на удара и той попадна върху помирителя. Атаката премахна и последните задръжки — цялото събрание се развика и закрещя, докато Хеймъл и другия мъж си разменяха удари сред катурнатите столове. Сводникът на Аполин ги разтърва. Въпреки че боят продължи не повече от минута, двамата бяха доста пострадали — от носовете и устите им течеше кръв.
Сузана гледаше с натежало сърце как Нимрод се опитва да успокои заседанието. Имаше толкова много неща, за които искаше да говори с Виждащите: проблеми, които се нуждаеха от техния съвет, тайни — крехки и трудни — които искаше да сподели. Но се страхуваше да повдигне тези въпроси в нажежената атмосфера, щяха само да засилят разцеплението.
Хеймъл си тръгна, ругаейки Сузана, Аполин и всички, които според него „са на страната на лайната“. Не беше сам. Двадесетина души го последваха.
След това избухване нямаше сериозни опити за възобновяване на дискусията — на практика заседанието беше прекъснато. Никой не беше в състояние да взема разумни решения, и вероятно така щеше да бъде поне известно време, докато се уталожат нещата. Затова решиха оцелелите да се пръснат, и да се притаят на някое безопасно място, където и да е. Бяха останали толкова малко, че нямаше да е трудно да се стопят в множеството. Щяха да изчакат да мине зимата, докато отмине въздействието на събитията.
2
След събранието Сузана се сбогува с Нимрод, като му остави преди това указания как да я открие в Лондон. Беше изтощена, трябваше да си почине известно време.
Но след двуседмичен престой вкъщи откри, че опитите да възстанови силите си чрез бездействие със сигурност щяха да я докарат до умопомрачение, и се върна към работата в ателието. Това се оказа мъдро решение. Проблемите с установяване на ритъм на работа я отвличаха от мисълта за загубите и провалите в последно време, и фактът, че правеше нещо, пък било то само гърнета и чинии, отговаряше на желанието й да започне отначало. Никога не бе осъзнавала до такава степен митичните асоциации на глината, славата й на изначална, основна материя, от която са били създадени народите в книгите с приказки. Умееше да прави гърнета, не хора, но все нещо трябваше да постави началото на света. Работеше часове наред. Единствената й компания бяха радиото и миризмата на глина. Мислите й не можеха се освободят напълно от меланхолията, но се чувстваше по-леко отколкото можеше да се надява.
Като чу че се е върнала, Финеган; се появи на вратата един следобед, както винаги издокаран, и я покани на вечеря. Странно беше да си помисли как е чакал, докато тя се беше отдала на приключения; а освен това и трогателно. Прие поканата и остана по-очарована от компанията му от когато и да било. Както винаги прям, Финеган; каза, че били създадени един за друг и трябва да се оженят веднага. Тя му отвърна, че е решила да не се омъжва за банкер. На следващия ден той й изпрати цветя с бележка, че ще се откаже от професията си. След това започнаха да се срещат редовно. Топлината и непринуденото му поведение бяха идеалния начин да избяга от мрачните мисли, които все още се мъчеха да я обземат щом имаше време да разсъждава.