През летните месеци и в началото на есента понякога установяваше контакти с някои от Виждащите, макар че бяха сведени до минимум по съображения за сигурност. Новините изглеждаха добри. Мнозина от оцелелите се бяха върнали близо до домовете на предците си и бяха намерили по някакво местенце.
Още по-добре беше, че нямаше нито вест за Шадуел или Хобарт. Носеха се слухове, че Хеймъл започнал да издирва Търговеца, но се отказал след като не успял да открие нищо което да му подскаже местоположението на врага. Що се отнася до остатъците от неговата армия, онези от Виждащите които бяха възприели виденията на Пророка, те се бяха наказали сами — когато се събудиха от евангелисткия си кошмар видяха, че той бе унищожил всичко което са обичали.
Някои потърсиха опрощение от събратята си и дойдоха, засрамени и отчаяни, на спорното събрание. Други, както се потвърди, бяха обхванати от угризения на съвестта и се скитаха немили-недраги. Някои дори бяха посегнали на живота си. Обаче имаше и такива, дочу Сузана — родените убийци сред Виждащите, — които бяха напуснали бойното поле без да съжаляват за нищо. Те бяха отишли в Царството да търсят още насилие. Не беше нужно да търсят много.
Но освен слухове и предположения нямаше почти нищо. Сузана продължаваше опитите да се върне към стария си живот, докато те си уреждаха нов. Що се отнася до Кал, тя следеше как се възстановява чрез Виждащи, които се бяха заселили в Ливърпул, но не се свърза директно с него. Реши така отчасти по практически съображения. Беше по-разумно да се държат на разстояние един от друг докато не се уверят, че врагът е изчезнал. Имаше обаче и емоционален елемент. Бяха споделили твърде много помежду си, във Фугата и извън нея. Твърде много, за да могат да бъдат любовници. Пространството между тях бе заето от Втъкания свят — така беше още от самото начало. Пред този факт всяка мисъл за семеен живот или любовна връзка изглеждаше нелепо. Бяха видели заедно и ада, и рая. След това всичко беше банално.
Вероятно Кал изпитваше същото, защото не направи опит да се свърже с нея. Не че беше необходимо. Въпреки че нито се виждаха, нито разговаряха, тя усещаше постоянното му присъствие. Самата Сузана беше пресякла още в зародиш всякаква възможност за физическа любов помежду им и понякога съжаляваше за това, но онова което споделяха сега беше може би най-висшата мечта на всички влюбени — помежду си държаха един свят.
3
В средата на октомври работата й се насочи в ново, напълно необичайно направление. Без никаква конкретна причина тя заряза чиниите и купите, и започна да прави фигури. Резултатите не предизвикваха възхищение, но отговаряха на някаква вътрешна повеля, която не търпеше възражения.
Междувременно Финеган; упорстваше с вечери и цветя, удвоявайки вниманието си при всеки неин учтив отказ. Сузана започна да си мисли, че в характера му има нещо повече от мазохизъм, след като така се връща всеки път щом го отпрати.
От всички изключителни моменти, които бе изпитала откакто стана част от историята на Фугата, тези бяха някак си най-странни — преживяванията от Втъкания свят и от сегашния живот се бореха в съзнанието й за правото да се нарекат истински. Знаеше, че по този начин мислят Кукувиците, че всъщност и едните, и другите са истински. Но в мислите й не можеха да се съчетаят, нито пък тя можеше да определи мястото си в тях. Какво общо имаше жената която Финеган; твърдеше, че обича — усмихнатата Сузана с глина в ръце — с жената изправила се лице в лице срещу дракони? Стигна дотам да не иска да си спомня толкова добре онези мистични мигове, защото след това й призляваше при мисълта за собствената й тривиалност.
По тази причина сдържаше юздите на менструума, което не беше трудно. Някога непредвидимият му характер сега беше доста укротен и тя предполагаше, че това се дължи на унищожението на Фугата. Но той не я беше изоставил напълно. Понякога като че ли ставаше неспокоен и решаваше да се попротегне. Обикновено, макар че трябваше да мине известно време за да го разбере, причината беше нещо в околната среда. Някои места в Царството притежаваха определен заряд: Сузана усещаше потоци под земята, готови да бликнат на повърхността. Менструумът ги разпознаваше. В някои случаи това правеха и Кукувиците. Те освещаваха съответните места доколкото позволяваше късогледството им: издигаха камбанарии и паметници. Но половината от тези територии си оставаха неоткрити; когато минаваше по някоя с нищо незабележима улица и усещаше как нещо се надига в корема й, Сузана разбираше, че там лежи заровена някаква сила.
През по-голямата част от живота си беше свързвала силата с политиката или парите. Скритата й същност обаче бе научила, че не е така. Истинската сила беше във въображението — то преобразяваше нещата както богатството и влиянието никога не биха могли. Забеляза действието му дори във Финеган. Няколкото пъти когато го склони да разкаже нещо за миналото си, и особено за детството, видя как цветовете около главата му стават по-силни и по-ярки — в акта на въображението той се връщаше към себе си, превръщаше се в една цялост. В тези мигове Сузана си спомняше написаното в книгата на Мими: