Усещането за спокойствие не отслабваше. Прахът танцуваше бавно пред нея, по-скоро успокояващ, а не тревожен. Двете странични форми прекъснаха сътворението си преди да станат напълно различими и се сляха с централната, за да я направят още по-плътна. Дори и така, тя си оставаше само призрак от прах, който едва се държеше. Но в чертите пред себе си Сузана вече забелязваше следи от Непорочна.
Какво по-идеално място за Светилище; на Магьосницата? Смъртта винаги бе била нейна страст.
Свещеникът се мъчеше да изрече някаква молитва навън в коридора, но сивото блестящо петно във въздуха пред Сузана не се трогваше. В чертите му имаше елементи не само на едната, а и на трите сестри. Старостта на Вещицата, чувствеността на Блудницата, изящната симетрия на Непорочна. Колкото и невъзможен да изглеждаше, синтезът беше осъществен — съчетанието на противоположностите бе по-фино и по-гъвкаво поради деликатността на конструкцията. На Сузана й се струваше, че ако въздъхне по-силно ще я развали.
После се чу глас. Поне той беше определено този на Непорочна, но сега в него имаше някаква нежност, която преди му липсваше. А може би дори и деликатно чувство за хумор?
— Радваме се, че дойде — рече тя. — Би ли помолила Човека да напусне? Имаме работа, ти и аз.
— Каква работа?
— Не е за неговите уши — отвърна прашният призрак. — Моля те. Би ли му помогнала да стане? И му кажи, че нищо лошо не се е случило. Те са толкова суеверни, тези мъже…
Сузана изпълни молбата на Непорочна. Мина през грохота в коридора и помогна на изплашения човек да стане.
— Мисля, че ще е по-добре да си вървите — каза тя. — Дамата така пожела.
Свещеникът я изгледа прималял.
— През цялото време… промълви той, — … не вярвах истински.
— Няма нищо — успокои го Сузана. — Нищо лошо не е станало.
— Идвате ли и вие?
— Не.
— Не мога да се върна за вас — предупреди я той и по лицето му потекоха сълзи.
— Разбирам. Вие вървете. Аз съм в безопасност.
Не беше необходимо да го подканва. Хукна нагоре по стълбите като заек. Сузана се върна по коридора — ковчезите продължаваха да тропат — и застана пред Непорочна.
— Мислех, че си мъртва — рече тя.
— Какво значи мъртва? — попита в отговор Непорочна. — Дума, която Кукувиците използват, когато плътта не издържа вече. Това не означава нищо, Сузана, и ти го знаеш.
— Тогава защо си тук?
— Дойдох да ти изплатя един дълг. В Храма ти ме крепеше да не падна, или си забравила?
— Не.
— Нито пък аз. Такова внимание не бива да се пренебрегва. Сега го разбирам. Разбирам много неща. Виждаш ли как съм се събрала отново със сестрите си? Така никога няма да се разделим. Едно съзнание, трите в едно. Аз съм ние, и ние виждаме злобата си, и съжаляваме за нея.
Сузана би се усъмнила в това невероятно признание, но менструумът, надигнал се в очите и гърлото й, потвърди че е вярно. Привидението пред нея, и силата, която стоеше зад него, не таяха омраза. Какво ли си беше наумила? Това беше въпросът. Не беше необходимо да пита, Непорочна знаеше.
— Дойдох тук с едно предупреждение.
— За какво? Шадуел?
— Той е само част от онова, пред което си изправена сега, сестро. Фрагмент.
— Да не е Бич Божи?
Фантомът потрепери при произнасянето на това име, макар че в сегашното си състояние беше извън подобна опасност. Сузана не изчака потвърждението. Вече нямаше смисъла да не вярва на най-лошото.
— Шадуел има ли нещо общо с Бич Божи? — попита тя.
— Той го събуди.
— Защо?
— Мисли, че магията го е омърсила — отвърна прахът. — Покварила е невинната му душа на търговец. Сега няма да се задоволи докато и последният творец на магии не е мъртъв.
— И Бич Божи е неговото оръжие?
— Така смята той. Истината може да е по-…сложна.
Сузана прокара ръка по лицето си, търсеше как най-добре да разбере. Запита просто:
— Що за същество е този Бич Божи?
— Отговорът е може би още един въпрос — отвърнаха сестрите. — Той си мисли, че се казва Уриел.
— Уриел?
— Един Ангел.
Сузана едва не се изсмя на тази нелепост.
— Повярвал е в това след като е прочел Библията.
— Не разбирам.
— Повечето от това дори ние не го разбираме, но ще ти кажем, каквото знаем. Той е дух. И някога е пазил едно място, в което е имало магии. Някои казват, че било градина, макар че и това може да е просто измислица.