В тясното пространство на коридора ефектът беше по-впечатляващ от всичко което Шадуел бе видял на Рю Стрийт. Ударната вълна го тласна назад, но той си беше вояйор и не би пропуснал зрелището — надигна се отново, за да види как Уриел доказва смъртоносните си теореми на жертвата. Тялото на свещеника беше вдигнато и приковано към тавана, докато пламъците не го изпепелиха.
Всичко свърши за секунди. Шадуел присви очи и погледна през дима — Уриел продължаваше към Светилището, а Хобарт виеше сърцераздирателно, ужасен от стореното. Шадуел ги последва през падащите около него парчета гореща пепел. Огънят беше погълнал не само свещеника — пламтяха дори тухлите в коридора и ковчезите в нишите. Оловото на вътрешната им обшивка капеше от ръбовете, телата на величията изгаряха в погребалните савани.
Когато наближи вратата на Светилището, Шадуел забави крачка. Някога това беше царството на Непорочна. Тук тя беше всемогъща, боготворена от мъже, лишени от мъжество, чието подчинение на Христос и Богородица; беше само преструвка — те считаха нея за Богиня. Той самият никога не беше повярвал в това. Тогава защо го обхвана изведнъж такъв страх — страх на осквернител?
Прекрачи прага на Светилището и намери отговор за страховете си. Докато оглеждаше костите в стените усети, така както само любовник би усетил, че съществото което някога бе обект на неговата страст, и накрая предадено от него, все още беше тук. Смъртта нямаше власт над нея. Тя беше в стените, във въздуха: някъде наблизо.
— Богиньо… — без да иска рече той.
Нямаше време да предупреди Уриел. Втори свещеник, по-млад от мъртвия си брат, изскочи от сенките и се спусна към Ангела с нож в ръка. Викът на Хобарт секна и той се опита да предотврати повторно убийство — притисна непокорните си ръце към лицето, за да спре надигащия се огън. Това движение даде на нападателя достатъчно време и той заби ножа в рамото на Хобарт. Но когато свещеникът го измъкна за втори удар, благословията на Уриел бликна между пръстите на Хобарт, после се освободи напълно, откъсвайки плътта и костите на ръцете. Пламъкът удари право в свещеника и го отхвърли на другия край на Светилището. Той се завъртя за миг пред костите и се превърна в пепел като своя брат.
Раната на Хобарт беше сериозна, но погледът на Уриел я обгори за по-кратко време, отколкото бе необходимо на ножа да я нанесе. След като изпълни и тази задача, той обърна поглед към Шадуел. За миг Търговецът си помисли, че ще го изгори на място. Но не.
— Не се страхувай — каза Уриел.
Същото слабо утешение беше предложил и на Хобарт само преди няколко минути. Тогава тази сантименталност прозвуча фалшиво, а сега още повече, като си помисли как подмами тялото на приемника си. Ръцете на Хобарт, които някога бе видял да горят в справедлив огън, бяха превърнати в сгърчени лапи при опита му да попречи на огъня да си свърши работата. Хобарт хленчеше отново, вдигнал останките им, или пък Ангела, за да ги огледа. Дали Уриел го беше оставил да страда от болката в изгорените нерви, или плачеше защото тялото му беше инструмент за осъществяване на тези гадости?
Ръцете се отпуснаха и Уриел насочи вниманието си към стените.
— Харесват ми тези кости — рече той и се приближи към най-изящния скелет. От взетото назаем тяло и от ноздрите му се извиваха пипалца, тънки като конец и ослепително ярки, и пробягваха по черепите и ребрата.
За момент настъпи бездействие, пожарът ревеше в нишите навън, пепелта на втория свещеник още се носеше из въздуха. И тогава Шадуел чу гласа на Непорочна. Шепотът му беше съвсем тих, като шепот на любовница.
— Какво си направил?
Той погледна към Уриел, който още беше във възторг от зловещата симетрия на стената. Като че ли не беше чул Магьосницата. И отново същия въпрос:
— Какво си направил? — попита тя. — Той няма милост.
Не беше необходимо да изрича отговора си. Мисълта беше достатъчна.
— А ти? — попита той на свой ред.
— Аз не познавах себе си — отвърна Непорочна. — Мисля, че и Бич Божи е като мене.
— Той се казва Уриел — напомни й Шадуел, — и е Ангел.
— Каквото и да е, ти нямаш власт над него.
— Аз го освободих — каза Шадуел. — Той ми се подчинява.