Те обаче нямаха намерение да го изядат. По някакъв знак, който той нито видя, нито чу, яростта им престана и те само го държаха. Държаха го здраво, тялото му бе така стиснато, че ставите изпукаха, а на няколко метра от него се разкри ужасяваща гледка.
Беше една от сестрите на Непорочна, не се съмняваше в това: гола жена, чиято вътрешност проблясваше и димеше като че ли костният й мозък гореше, само че тя не би могла да има костен мозък, защото нямаше кости. Тялото й представляваше колона от сив газ, пристегната с нишки от кървава плът, а от тази смес се издигаха завършени анатомични части: течаща гърда, корем, издут сякаш от бременност просрочена с няколко месеца, размазано лице, в което очите бяха зашити процепи. Несъмнено това обясняваше колебливите й движения и начинът, по който димящите й крайници се протягаха, за да опипат земята пред нея: призракът бе сляп.
На светлината, която излъчваше тази нечестива майка, Кал можа да види по-ясно децата. Нито една анатомическа перверзия не бе пропусната в тях: телата бяха обърнати с вътрешността навън, разкривайки червата и стомаха; органи, чиито функции изглежда се свеждаха до това да текат и хриптят, покриваха корема на едното като пъпки, и образуваха нещо като крак на насекомо върху главата на другото. Но въпреки разложения им вид, главите и на двете бяха обърнати с благоговение към Мама Гной, очите им не мигаха, за да не изпуснат нито миг от присъствието й. Тя бе тяхната майка; а те нейните любящи деца.
Изведнъж тя запищя. Кал се обърна и я погледна отново. Беше приклекнала, краката й бяха разкрачени, главата отметната назад в агонизиращ вик.
Зад нея застана втори призрак, гола като нея. Може би още повече, защото едва ли имаше плът. Беше отблъскващо слаба, циците й висяха като празни торби, лицето й се бе свило в някаква бъркотия от счупени зъби и коса. Тя хвана клекналата си сестра, чийто писък достигна късаща нервите височина. Подутият корем щеше да се пръсне, между краката на майката се появи някаква димяща материя. Децата посрещнаха гледката с хор от радостни възгласи. Бяха омаяни. Кал също, макар и ужасен.
Мама Гной раждаше.
Писъкът премина в поредица от по-кратки ритмични викове, и детето тръгна по своя път в света на живите. Беше не толкова родено, колкото изсрано, изпадайки между краката на родилката като голяма мяукаща фъшкия. Щом падна на земята, сбръчканата акушерка се залови за работа и застана между майката и зрителите за да махне ципестите останки от тялото на детето. Родилните мъки на майката свършиха, пламъкът в плътта й загасваше и тя стана, оставяйки детето на грижите на сестра си.
Шадуел се появи отново и погледна надолу към Кал.
— Видя ли? — попита той шепнешком — какви ужасии са? Предупредих те. Кажи ми къде е килимът и ще се опитам да направя така, че детето да не те докосне.
— Не знам. Кълна се, че не знам.
Акушерката се бе оттеглила. С престорено съжаление, Шадуел също се отдръпна.
На няколко метра от Кал детето вече се беше изправило сред боклуците. Голямо колкото шимпанзе, то приличаше на братята си по това, че изглеждаше жестоко изранено. Части от вътрешностите бяха разкъсали кожата и на места тялото бе хлътнало навътре, докато другаде нелепо стърчаха парчета черва. На корема му бяха окачени два реда умалени крайници, а между краката висеше голям скротум, димящ като кадилница, без никакъв орган за изливане на онова, което вреше вътре.
От първата си глътка въздух детето знаеше какво трябва да прави: да тероризира.
Въпреки че лицето му още бе покрито с ципи от раждането, лепкавият му поглед откри Кал и то затътри крака към него.
— О, Господи…
Кал се огледа за Търговеца, но той бе изчезнал.
— Казах ти — извика той към мрака, — не зная къде е шибаният килим.
Шадуел не отговори. Кал извика отново. Копелето на Мама Гной почти стигна до него.
— Господи, Шадуел, чуй ме, моля те!
В този момент изтърсакът проговори.
— Кал… — рече той.
Кал спря за миг да се бори с оковите си и го погледна, не вярвайки на очите си.
Копелето пак проговори. Същата сричка.
— Кал…
Още докато произнасяше името, пръстите дръпнаха ципите от лицето му. Лицето, което се появи под тях, имаше само част от череп, но можеше да се разпознае баща му: Елрой. Да види познати черти в тази уродлива физиономия бе върхът на ужаса. Детето на Елрой посегна да го докосне и Кал се разкрещя отново, без да мисли какво говори, само молеше Шадуел да не позволява на онова нещо да го докосва.