Само към края, когато остана сама и разбра колко е отслабнала, се отърси от вцепенението на живота сред Кукувиците, и се опита да насочи затормозените си умствени сили към проблема на тайната, която бе пазила толкова дълго. По това време обаче мисълта й вече се луташе — първите симптоми на удара, който щеше да я извади от строя. Бяха й необходими ден и половина за да състави краткото писмо, което написа на Сузана. Писмо в което рискуваше да каже повече отколкото иска, защото времето не стигаше, а чувстваше приближаващата се опасност.
Беше се оказала права: ето я. Непорочна сигурно бе усетила сигнала, който Мими изпрати в последния момент: призив към който и да е от Виждащите в Царството, който би могъл да й помогне. Като си помислеше, това може би беше най-голямата й грешка. Магьосница със силата на Непорочна не би пропуснала такъв тревожен сигнал.
И ето я, дошла да види Мими като отхвърлено дете, готово да се сдобри до смъртното легло, и по този начин да си върне наследството. Тази аналогия не й беше убягнала.
— Казах на сестрата, че съм твоя дъщеря — рече тя, — и че искам да остана за малко при тебе. Сама.
Мими би плюла от отвращение, ако имаше сила, или плюнка.
— Знам, че ще умреш, затова дойдох да се сбогувам, след толкова години. Чух, че си загубила дар слово, така че не бива да очаквам да издрънкаш някакво признание. Има си други начини. Знаем как мисълта може да се разкрие и без думи, нали?
Тя пристъпи по-близо до леглото.
Мими знаеше, че онова, което казва Магьосницата, е вярно: имаше начини чрез които едно тяло — дори такова съсипано и близко до смъртта като нейното — може да бъде накарано да издаде тайните си, ако разпитващия знае методите. А Непорочна ги знаеше. Тя, убийцата на собствените си сестри; тя, вечната девственица, чието безбрачие й даваше достъп до сили, непознати на любовниците: тя си имаше начини. Мими трябваше да направи някакъв последен номер, иначе всичко бе загубено.
С ъгъла на окото си Мими видя Вещицата, сбръчканата сестра, приклекнала до стената, беззъбата й паст зееше. Блудницата, втората сестра на Непорочна, седеше разкрачена на стола за посетители. Чакаха да започне забавлението.
Мими отвори уста сякаш да проговори.
— Искаш да кажеш нещо? — попита Непорочна.
Докато Магьосницата говореше Мими използва малкото сила, която й бе останала, и обърна лявата си ръка с дланта нагоре. Там, сред мрежата от линии на живота и любовта, с къна бе изрисуван символ, толкова пъти възстановяван, че петното върху кожата й вече бе незаличимо; символ, който й предаде един Бабу от Съвета часове преди великото тъкане.
Много отдавна бе забравила какво означава или за какво служи — ако изобщо й бяха казали — но това бе едно от малкото средства за защита, които й бяха дали, и което бе в състояние да използва.
Магиите на Ло бяха физически, а тялото й беше парализирано и не можеше да ги направи; на Ая бяха музикални, а тя нямаше слух и забрави първо тях. Ий-ми, Виждащите, които бяха гениални тъкачи, не й бяха дали никакви магии. Бяха прекалено заети през онези последни трескави дни, заети с делото на живота си: килимът, който скоро щеше да скрие Фугата от погледа в продължение на цяла епоха.
Всъщност, за повечето от онова, на което я бе научил онзи Бабу, тя вече нямаше сили — словесните магии бяха безполезни, щом устните не можеха да ги произнесат. Беше й останал само този неясен знак — нищо повече от мръсно петно на треперещата й ръка — с което да държи Магьосницата на разстояние.
Но нищо не се случи. Никаква сила не се появи, нито полъх дори. Опита се да си спомни дали Бабу й беше дал някакви конкретни инструкции за задействане на магията, но разумът й успя да си припомни само лицето му, усмивката му, и дърветата зад него, които прецеждаха слънчевата светлина през клоните си. Какви дни бяха, тя бе толкова млада, и всичко бе едно приключение.
Сега нямаше приключения. Само смърт във вмирисано легло.
Изведнъж, някакъв грохот. И от дланта й — освободена от спомена, може би — изригна магията.
От ръката й изскочи топка енергия. Непорочна отстъпи назад пред звънтящата мрежа от светлина, която се спусна над леглото, за да го пази от злото.