Магьосницата реагира бързо. Менструумът, този поток от черен мрак — кръвта на изящното й тяло, бликна от ноздрите й. Мими бе виждала проявлението на тази сила само десетина пъти, винаги и само от жени: етеричен разтвор, в който казваха, че притежателката му може да разтвори целият си опит, и да го пресъздаде отново в изображение на желанието си. И докато Старата Наука бе демократична магия, достъпна за всички — независимо от пол, възраст или морал — менструумът сякаш избираше онези, към които бе благосклонен. Със своите изисквания и видения той бе довел мнозина от избраниците до самоубийство, но несъмнено имаше сила — дори може би състояние на плътта — която не знаеше граници.
Бяха необходими само няколко капки, които се източиха във въздуха и пронизаха мрежата създадена от магията на Бабу, за да остане Мими напълно беззащитна.
Непорочна гледаше втренчено старицата, боеше се от онова, което можеше да последва. Несъмнено Съветът бе оставил на Пазителката някои последни магии, които тя би задействала в краен случай. Затова тя бе посъветвала Шадуел да опитат първо други пътища за разузнаване: за да избегнат този вероятно смъртоносен сблъсък. Но всички те ги бяха отвели в задънена улица. Съкровището бе откраднато от къщата на Рю Стрийт. Единственият свидетел, Муни, бе загубил разсъдъка си. Тя трябваше да дойде тук и да се изправи лице в лице срещу Пазителката, без страх от самата Мими, а по-скоро от силата на защитата, която несъмнено Съветът й бе оставил.
— Хайде… — подкани я тя, — … направи най-лошото.
Старата жена само лежеше, погледът й изпълнен с предчувствия.
— Нямаме цяла вечност на разположение — каза Непорочна. — Ако имаш магии, покажи ги.
Но тя само си лежеше, с арогантността на някой, който има изобилие от сили.
Непорочна не можеше да търпи повече да чака. Направи крачка към леглото с надеждата да накара тази кучка да разкрие силата си, каквато и да бе тя. Все още нямаше никаква реакция.
Възможно ли бе да е разтълкувала неправилно знаците? Може би жената лежеше така неподвижно не от арогантност, а от отчаяние? Можеше ли да се надява, че Пазителката по някакъв начин, по чудо, е останала беззащитна?
Докосна отворената длан на Мими и избледнелия символ. Силата там бе мъртва, нищо вече не се възправяше срещу нея от жената на леглото.
Ако Непорочна бе изпитвала някога удоволствие, това бе точно сега. Колкото и невероятно да изглеждаше, Пазителката бе невъоръжена. Не притежаваше последни, опустошителни магии. Ако някога бе имала такава власт, с годините тя бе разрушена.
— Време е да се разтовариш — рече тя и пусна поток от мъчения, който се издигна над треперещата глава на Мими.
2
Сестрата от нощната смяна погледна часовника на стената. Бяха изминали тридесет минути откакто остави разплаканата дъщеря на Мими Лашенски при нея. Строго погледнато би трябвало да каже на посетителката да дойде на сутринта, но жената бе пътувала доста през нощта, а освен това бе много вероятно пациентката да не оживее до сутринта. Правилата трябваше да се смекчават от състрадание, но половин час бе достатъчен.
Тръгна по коридора и чу вик от стаята на старата жена, шум от падащи мебели. За секунди стигна до вратата. Дръжката беше лепкава и не можеше да се завърти. Шумът отвътре ставаше все по-силен и тя заблъска по вратата.
— Какво става там? — попита сестрата.
Вътре Магьосницата погледна торбата изсъхнали кости и сбръчкана плът на леглото. Откъде намираше тази жена сили и воля да й се противопоставя? Да се съпротивлява на иглите за разпит, които менструумът бе забил през небцето направо в мислите й?
Съветът бе направил добър избор като я избра за една от трите пазителки на Втъкания свят. Дори сега, когато менструумът проникваше в мозъка й, тя подготвяше последна и абсолютна защита. Умираше. Непорочна я виждаше как желае смъртта преди иглите да измъкнат тайните й.
От другата страна на вратата гласът и виковете на сестрата се усилваха.
— Отворете вратата! Моля ви, отворете вратата!
Времето изтичаше. Без да обръща внимание на призивите на сестрата, Непорочна затвори очи и потърси в миналото някакво съчетание от форми, които се надяваше да раздвижат мисълта на старата жена достатъчно дълго, за да могат иглите да свършат работата си. Едната част от комбинацията бе намерена бързо: видение за смъртта, измъкнато от единственото й истинско убежище в Царството, Светилището на Смъртните. Другата бе по-проблематична, защото бе виждала само веднъж или два пъти мъжа, който Мими остави във Фугата. Менструумът обаче си имаше свой начин да разрови паметта, и нямаше по-добро доказателство за силата на илюзията от изражението, което се появи на лицето на старата жена, когато видя изгубената си любов да се появява до леглото с вдигнати разлагащи се ръце. Използвайки този миг Непорочна заби иглите на разпита в мозъчната кора на Пазителката, но преди да успее да открие там килима, Мими — с едно последно нечовешко усилие — стисна с подвижната си ръка чаршафа и го хвърли към призрака, като подигравка в отговор на блъфа на Магьосницата.