После залитна настрани на леглото, мъртва още преди да падне на пода.
Непорочна изпищя от гняв. В този миг сестрата отвори вратата.
Това, което жената видя в стая номер шест, нямаше да разкаже никога, никога до края на дългия си живот. Отчасти, защото се боеше от подигравките на колежките си; отчасти, защото ако можеше да вярва на очите си, и ако в света на живите съществуваха такива ужаси каквито видя в стаята на Мими Лашенски, да говори за тях би означавало да ги предизвика, а тя като жена на своето време не знаеше нито молитви, нито пък умееше да се пази от такава черна сила.
Освен това те изчезнаха в мига, в който ги видя — голата жена и мъртвецът до леглото — изчезнаха, сякаш никога не бяха се появявали. Там беше само дъщерята, която повтаряше: „Не… не…“, а майка й лежеше мъртва на пода.
— Ще повикам доктора — каза сестрата. — Моля ви, останете тук.
Но когато се върна в стаята, скърбящата жена се бе сбогувала окончателно, и си бе отишла.
3
— Какво стана? — попита Шадуел, докато се отдалечаваха от болницата.
— Мъртва е — отвърна Непорочна, и не пророни нито дума повече докато не изминаха две мили от портала.
Шадуел знаеше, че не бива да я разпитва. Тя щеше да му каже каквото имаше за казване, когато реши.
Тя така и направи.
— Тя нямаше никаква защита, Шадуел, освен някакъв шантав трик, който научих още в люлката.
— Как е възможно?
— Може би просто е остаряла — бе отговорът на Непорочна. — Умът й се е скапал.
— А другите Пазителки?
— Кой знае? Може би са умрели. Потънали са в Царството. Тя беше съвсем сама накрая. — Магьосницата се усмихна — изражение непознато на лицето й. — Аз бях там, предпазлива и пресметлива, боях се, че тя има магии, които могат да ме унищожат, а тя нямаше нищо. Нищо. Просто една стара жена, която си умираше в леглото.
— Щом тя е последната, няма кой да ни спре, нали? Няма кой да ни попречи да стигнем до Фугата.
— Така изглежда — отвърна Непорочна и отново потъна в мълчание, гледайки доволна как спящото Царство се плъзга край прозореца на колата.
Това тъжно място не преставаше да я учудва. Не с физическите си особености, а със своята непредсказуемост.
Те бяха остарели тук, Пазителките на Килима. Те, които бяха обичали Фугата достатъчно, за да дадат живота си за да я пазят от злото — те накрая се бяха уморили от бдението си и бяха потънали в забрава.
Но омразата не забравяше; омразата помнеше дълго след като любовта бе забравила. Тя бе живо доказателство за това. Целта й — да намери Фугата и да разбие светлото й сърце — не бе избледняла след търсенето, което бе траяло цял човешки живот.
А това търсене скоро щеше да свърши. Фугата щеше да бъде намерена и продадена на търг, територията й щеше да стане място за игри на Кукувиците, хората й — четирите велики рода — продадени в робство или оставени да се скитат в това безнадеждно място. Тя погледна навън към града. Трепкаща светлина обливаше тухлите и бетона, и прогонваше и малкото очарование на нощта.
Вълшебството на Виждащите не можеше да оцелее дълго в един такъв свят. А какво бяха те, лишени от магиите си? Изгубени хора с видения в погледа, но безсилни да ги осъществят.
Те и този потъмнял, запуснат град, щяха да имат много неща, за които да си говорят.
VII. СКРИНЪТ
1
Осем часа преди смъртта на Мими в болницата Сузана се бе върнала в къщата на Рю Стрийт. Смрачаваше се и сградата, пронизвана отпред от копия кехлибарена светлина, почти се бе отърсила от мрачния си вид. Това великолепие обаче не трая дълго — когато слънцето се оттегли към другото полукълбо, Сузана трябваше да запали свещите. Много от тях бяха останали по первазите и полиците, поставени в гробовете на своите предшественици. Светлината която хвърляха беше по-силна отколкото очакваше, и по-ефектна. Премина от стая в стая, съпровождана навсякъде от аромата на топящия се восък, и почти си представи, че Мими може би е била щастлива тук, в този пашкул.
Не откри никъде никаква следа от картината, която й бе разкрила баба й. Нито в линиите на дъските по пода, нито в шарките на тапетите. Каквото и да беше, вече го нямаше. Не изпитваше никакво желание да се заеме с тъжната задача да съобщи това на старата жена.