Когато вдигна глава светлосините му очи, оградени с черни ресници, забелязаха изпитателния й поглед. Той леко се изчерви.
— Казахте, че сте видели нещо тук — каза тя. — Можете ли да ми кажете какво?
Това беше прост въпрос и той не виждаше причина да не й каже. Ако не му повярва, това си беше неин проблем, не негов. Но не беше така. Всъщност, щом той описа килима, очите й изведнъж се разшириха.
— Разбира се — рече тя. — Килим. Разбира се.
— Знаете ли за него?
Тя му разказа какво се бе случило в болницата, за картината, която Мими се беше опитала да й покаже.
Сега вече и последните съмнения за това, дали да й каже цялата история, бяха забравени. Разказа й за приключението от деня, в който бе избягала птицата. Погледът му във Фугата Шадуел и неговото сако; Непорочна копелетата; майка им и акушерката; събитията на сватбата, и след това. Тя прекъсваше разказа му със своите представи за живота на Мими тук в къщата: зад заключени врати, заковани прозорци, живот в крепост, сякаш в очакване на обсада.
— Сигурно е знаела, че някой ще дойде за килима, рано или късно.
— Не за килима — рече Кал. — За Фугата.
Видя как погледът му стана замечтан при споменаването на думата, и му завидя, че бе видял това място: неговите хълмове, езера, диви гори. А има ли девици сред тези дървета, искаше да попита тя, които укротяват дракони с песента си? Това трябваше да открие сама.
— Значи килимът е нещо като вход, така ли? — запита тя.
— Не зная.
— Да можехме да попитаме Мими. Може би тя…
Преди да успее да завърши изречението, Кал скочи.
— О, Господи. — Едва сега си спомни думите на Шадуел при боклука, че щяха да говорят със старата жена.
Той е имал предвид Мими, кой друг? Докато нахлузваше ризата си, разказа на Сузана какво бе чул.
— Трябва да отидем при нея — каза той. — Господи! Защо не помислих?
Възбудата му беше заразителна. Сузана духна свещите и стигна до вратата преди него.
— Сигурно Мими е в безопасност в болницата — каза тя.
— Никой не е в безопасност — отвърна той и тя разбра, че това е вярно.
На стъпалото тя се обърна и изчезна обратно в къщата, връщайки се секунда по-късно с някаква стара книга.
— Дневник?
— Карта — отвърна тя.
VIII. ПО СЛЕДИТЕ
1
Мими беше мъртва.
Убийците й бяха дошли и изчезнали през нощта, оставяйки плътна димна завеса, за да скрият престъплението си.
— Няма нищо загадъчно в смъртта на баба ви — настояваше доктор Чай. — Състоянието й се влошаваше бързо.
— Снощи тук е идвал някой.
— Точно така. Дъщеря й.
— Тя имаше само една дъщеря — майка ми. А тя почина преди две години и половина.
— Който и да е бил, не е навредил с нищо на Мими Лашенски. Баба ви умря от естествена смърт.
Сузана разбра, че е безполезно да спори. Опитите й да обясни подозренията си само биха предизвикали объркване. Освен това, смъртта на Мими беше поставила началото на нова спирала от загадки. Най-голямата от тях: какво е знаела старата жена, или какво е била, та е трябвало да бъде ликвидирана? И каква част от нейната роля в тази загадка Сузана бе задължена да поеме сега? Първият въпрос предизвикваше втори, а след като Мими беше замлъкнала, и двата щяха да останат без отговор. Единственият останал източник на информация бе съществото, способно да убие старицата на смъртното й легло — Непорочна. А Сузана чувстваше, че изобщо не е готова за такъв сблъсък.
Излязоха от болницата и тръгнаха пеша. Тя беше много разстроена.
— Да хапнем нещо? — предложи Кал.
Беше едва седем часа сутринта, но намериха едно кафене в което предлагаха закуски, и си поръчаха огромни порции. Яйцата и бекона с препечени филийки и кафето донякъде възстановиха силите им, но все още не можеха да се оправят след безсънната нощ.
— Ще трябва да се обадя на чичо ми в Канада — рече Сузана, — за да му кажа какво е станало.
— Всичко ли ще му кажеш? — попита Кал.
— Не, разбира се. То си остава между нас двамата.
Това го зарадва. Не само защото не му харесваше мисълта, че ще се разчуе, но и защото желаеше близостта на споделената тайна. Тази Сузана не приличаше на никоя от жените, които бе срещал преди. Нямаше фасада, нямаше игрички. След една нощ на изповеди, и след тази тъжна сутрин, те изведнъж се оказаха съучастници в загадка, която го беше приближила до смъртта повече от всякога, но въпреки това с радост щеше да участва в нея, ако това означаваше, че ще бъдат заедно.
— Няма да се пролеят много сълзи за Мими — продължи Сузана. — Не я обичаха.
— Дори и ти?
— Аз изобщо не я познавах — отвърна тя и му разказа накратко за живота на Мими. — Тя беше аутсайдер — заключи Сузана, — а сега вече знаем защо.