— Нека се държим прилично, мис Дюбоа — каза Фредерик с болезнено изражение на училищен директор.
— Не ме наричайте мис — каза Аполин. — Аз съм омъжена жена.
Потънали в сън Кал и Сузана слушаха тези реплики забавлявани от глупостите, които бе извикало въображението им. Все пак колкото и странни да бяха тези хора — с античните си дрехи, имена, и абсурдния им разговор — те бяха необичайно реални: всяка подробност беше идеално материализирана. И сякаш за да обърка сънуващите още повече, мъжът когото пчелите бяха назовали Джерихо погледна към леглото и каза:
— Може би те могат да ни кажат нещо.
Лилия обърна бледия си поглед към спящата двойка.
— Трябва да ги събудим — тя протегна ръка да ги разтърси.
Това не е сън, разбра Сузана като си представи как ръката на Лилия се доближава до рамото й. Усети как се надига в съня си, и щом пръстите на момичето я докоснаха, тя отвори очи.
Пердетата бяха дръпнати, точно както очакваше. Уличните лампи осветяваха малката стая. А там, загледани в леглото, стояха петимата: сънят й беше добил плът. Тя се изправи. Чаршафът се плъзна и погледите на Джерихо и детето Нимрод полетяха към гърдите й. Дръпна чаршафа към себе си и при това отви Кал. Той се размърда от хладния въздух. Погледна към нея през полуотворените си очи.
— Какво става?
— Събуди се — рече тя. — Имаме посетители.
— Сънувах такъв един сън… — промърмори той. — Посетители? — Вдигна очи към нея и проследи погледа й в стаята.
— Мили Боже…
Детето се смееше в ръцете на Джерихо и сочеше щръкналото в слабините на Кал. Той грабна една възглавница и закри ентусиазма си.
— Това да не е някой от номерата на Шадуел? — прошепна той.
— Не мисля — каза Сузана.
— Кой е Шадуел? — поиска да разбере Аполин.
— Друга Кукувица, няма съмнение — рече Фредерик, който беше приготвил ножиците, в случай че някой от тези двамата се окаже войнствено настроен.
При думата Кукувица Сузана започна да разбира. Непорочна първа бе използвала този термин за Човеците.
— …Фугата… — рече тя.
Назоваването на мястото прикова всички погледи към нея, а Джерихо попита:
— Какво знаеш за Фугата?
— Не много — отвърна тя.
— Знаеш ли къде са другите? — запита Фредерик.
— Кои други?
— А земята? — попита Лилия. — Тя цялата къде е?
Кал беше отвърнал поглед от квинтета и гледаше масата до леглото, където бе оставил парчето от Килима. Нямаше го.
— Дошли са от парчето от килима — рече той, не съвсем уверен в думите си. — Това сънувах.
— И аз го сънувах — каза Сузана.
— Парче от килима? — ахна Фредерик. — Искате да кажете, че сме разделени?
— Да — отвърна Кал.
— Къде е останалото? — каза Аполин. — Заведи ни при него.
— Не знаем къде е — каза Кал. — Шадуел го взе.
— Проклети Кукувици! — избухна жената. — Не можеш да им се довериш. Всички са мошеници и измамници!
— Той не е сам — рече в отговор Сузана. — Съдружник му е една от вашите.
— Съмнявам се — каза Фредерик.
— Така е. Непорочна.
Името изтръгна вик на ужас от Фредерик и Джерихо. Аполин, дама както винаги, просто плю на пода.
— Още ли не са обесили тази кучка? — попита тя.
— Два пъти, за които знам със сигурност — отговори Джерихо.
— Тя го приема като комплимент — отбеляза Лилия.
Кал потрепери. Беше му студено и се чувстваше уморен, искаше сънища с огрени от слънцето хълмове и блестящи реки, а не тези оплаквачи с разядени от злоба и подозрение лица. Без да обръща внимание на погледите им захвърли възглавницата, стана и започна да облича ризата и джинсите си, които лежаха на пода.
— А къде са Пазителите? — обърна се Фредерик към всички в стаята. — Някой знае ли?
— Баба ми… — рече Сузана, — … Мими…
— Да? — попита Фредерик и пристъпи към нея. — Къде е тя?
— Боя се, че е мъртва.
— Имаше и други Пазители — каза Лилия, заразена от нетърпението на Фредерик. — Те къде са?
— Не зная.
— Ти беше права — каза Джерихо с почти трагично изражение. — Наистина се е случило нещо ужасно.
Лилия се върна при прозореца и го отвори.
— Можеш ли да го надушиш? — попита я Фредерик. — Наблизо ли е?
— Въздухът вони — поклати глава Лилия. — Това не е старото Царство. Студено е. Студено и мръсно.
Кал, който вече се беше облякъл, се провря между Фредерик и Аполин и взе бутилката с уиски.
— Искаш ли да пийнеш? — попита той Сузана.
Тя поклати глава. Той си наля щедро в една чаша и я изпи.
— Трябва да намерим този ваш Шадуел — каза Джерихо на Сузана, — и да си вземем килима.
— Какво си се разбързал? — Аполин пресилено небрежно се заклатушка към Кал. — Може ли и аз да участвам? — Той с неохота й подаде бутилката.