— Но не е безопасно — каза Сузана.
— Безопасно за какво?
— Тук. Искам да кажа, в света. В Англия.
— Бич Божи сигурно се е отказал… — рече Фреди, — след толкова години.
— Защо Мими не ви събуди?
— Може би ни е забравила — намръщи се Фреди.
— Забравила? — възкликна Кал. — Невъзможно.
— Лесно е да се каже — отвърна Аполин. — Но трябва да си силен, за да устоиш на Царството. Ако навлезеш надълбоко, можеш да забравиш дори името си.
— Не вярвам да е забравила — каза Кал.
— Първото най-важно нещо — отбеляза Джерихо, пренебрегвайки протеста на Кал, — е да си върнем килима. После се измъкваме от този град и намираме място, където Непорочна няма да ни търси.
— Ами ние? — запита Кал.
— Какво вие?
— Няма ли да видим?
— Да видите какво?
— Фугата, да те вземат мътните! — кипна Кал, вбесен от липсата на каквато и да е учтивост или благодарност у тези хора.
— Това сега не ви засяга — каза Фреди.
— Напротив! — възрази той. — Аз я видях. Едва не ме убиха за това.
— Тогава по-добре стой настрана — отбеляза Джерихо. — Ако си толкова загрижен за дишането си.
— Нямах това предвид.
— Кал — намеси се Сузана и сложи ръка върху неговата.
Опитът й да го успокои само го разпали още повече.
— Не заставай на тяхна страна — рече той.
— Не е въпрос на страна… — започна тя, но той не можеше да се успокои.
— Лесно ти е на тебе. Имаш връзки…
— Не е честно…
— …и менструума…
— Какво? — възкликна Аполин и гласът й накара Кал да млъкне. — Ти?
— Очевидно — отвърна Сузана.
— И той не отдели плътта от костите ти?
— Защо да го прави?
— Не пред него — намеси се Лилия, гледайки към Кал.
Това преля чашата.
— Добре — рече той. — Не искате да говорите пред мене, чудесно. Можете всички да вървите на майната си.
Тръгна към вратата без да обръща внимание на опитите на Сузана да го върне. Зад него Нимрод се кискаше.
— А ти да си затваряш шибаната уста — сопна се той на детето и остави стаята на узурпаторите й.
IV. НОЩНИ УЖАСИ
1
Шадуел се събуди от сън за Империята — позната фантазия, в която той притежава огромен магазин, всъщност толкова просторен, че е невъзможно да се види отсрещната стена. И той продава: такава търговия, която да накара един счетоводител да се разплаче от радост. От двете му страни са струпани всякакви стоки — вази от династията Мин, маймунки-играчки, телешки филета — а клиентите чукат по вратите в отчаянието си да се присъединят към тълпите, които вече се натискат да купуват.
Странно, но това не беше сън за печалби. Парите бяха нещо без значение откакто се натъкна на Непорочна, която можеше да призове всичко от което имаха нужда направо от въздуха. Не, сънят беше за власт — той, собственикът на стоките, за които хората бяха готови да дадат и кръвта си, стоеше встрани от тълпата и се усмихваше с обаятелната си усмивка.
Но изведнъж се събуди, врявата на клиентите заглъхна и той чу дишането в тъмната стая.
Изправи се и потта от ентусиазма изстина на челото му.
— Непорочна?
Тя беше там, застанала до стената, дланите й търсеха някаква опора в мазилката. Очите й бяха широко отворени, но не виждаше нищо. Поне нищо, което да вижда и Шадуел. Това се беше случвало и преди — последният път преди два или три дни, във фоайето на същия този хотел.
Стана от леглото и облече халата си. Тя го усети и прошепна името му.
— Тук съм — отвърна той.
— Пак — рече тя, — пак го почувствах.
— Бич Божи? — попита той с безразличие.
— Разбира се. Трябва да продадем килима и да свършваме с това.
— Ще го продадем. Ще го продадем — рече той и бавно се приближи към нея. — Подготовката върви, знаеш това.
Говореше с равен глас за да я успокои. И в най-добрите моменти тя беше опасна, но тези настроения го плашеха най-много.
— Обадих се — каза той. — Купувачите ще дойдат. Те са очаквали това. Ще дойдат и ще направим продажбата, и всичко ще свърши.
— Видях къде живее — продължи тя. — Имаше стени, огромни стени. И пясък, вътре и навън. Като края на света.
Очите й се спряха върху него и властта на видението върху нея сякаш отслабна.
— Кога, Шадуел? — попита тя.
— Кога какво?
— Търгът.
— Вдругиден. Както уредихме.
— Странно — кимна тя, а гласът й отново стана нормален. Бързината, с която се сменяха настроенията й, винаги го заварваше неподготвен. — Странно, да сънувам тези кошмари след толкова време.
— Това е защото видя килима — каза Шадуел. — Той ти напомня.
— Нещо друго е — отвърна тя.