Отиде до вратата, която водеше към останалата част от апартамента на Шадуел, и я отвори. В съседната стая мебелите бяха избутани до стените, за да могат да разгърнат плячката си — Втъкания свят. Застана на прага и се загледа в килима.
Не стъпи с босите си крака върху него — някакво суеверие я сдържа да не прекрачва границата — но обиколи покрай ръба, разглеждайки внимателно всеки инч.
По средата на отсрещната страна се спря.
— Ето — тя посочи надолу към Килима.
Шадуел се приближи към нея.
— Какво има?
— Липсва едно парче.
Той проследи погледа й. Жената беше права. Едно малко парче от килима беше откъснато, най-вероятно при борбата в магазина.
— Нищо важно — изкоментира той. — Това няма да смути купувачите ни, повярвай ми.
— Не ме интересува стойността.
— Тогава какво?
— Използвай очите си, Шадуел. Всеки от тези мотиви е един от Виждащите.
Той приклекна и заразглежда знаците по ръба. Трудно можеха да се различат човешки фигури в тях — приличаха повече на запетайки с очи.
— Това са хора?
— О, да. Измет: най-долните от долните. Затова са на ръба. Там са уязвими. Но те също са полезни.
— За какво?
— Като първоначална защита — отвърна Непорочна, а погледът й оставаше прикован към скъсаното. — Първите, които ще бъдат заплашени, първите…
— Които ще се събудят — продължи Шадуел.
— …Които ще се събудят.
— Мислиш, че те сега са там някъде, навън? — Погледът му се спря на прозореца. Бяха спуснали пердетата, за да не може никой да шпионира съкровището им, но можеше да си представи нощния град зад тях. Мисълта, че там някъде може да има освободена магия, създаваше неочаквано затруднение.
— Да — каза Магьосницата. — Мисля, че са будни. И Бич Божи ги надушва в съня си. Той знае, Шадуел.
— И какво ще правим?
— Ще ги намерим преди да привлекат повече внимание. Бич Божи може да е стар. Може да е бавен и да забравя. Но силата му… — Гласът й затихна, сякаш думите нямаха стойност пред лицето на такива ужаси. Тя си пое дълбоко въздух преди да продължи: — Едва ли е имало ден, когато да не съм наблюдавала внимателно менструума за някакъв знак, че той идва. И той ще дойде, Шадуел. Може би не тази нощ. Но ще дойде. И в този ден ще настъпи краят на всякаква магия.
— Дори за теб?
— Дори за мен.
— Значи трябва да ги намерим — каза Шадуел.
— Не ние. Няма нужда да си цапаме ръцете. — Тя се запъти обратно към спалнята на Шадуел. — Не може да са отишли далече — добави тя докато вървеше. — Те не познават този свят.
Спря до вратата и се обърна към него.
— Не напускай тази стая в никакъв случай, докато не те повикаме. Отивам да призова някой да бъде нашия убиец.
— Кой?
— Някой, когото не познаваш — отвърна Магьосницата. — Той беше мъртъв сто години преди да се родиш. Но ти и той имате много общи неща.
— И къде е той сега?
— В Костницата при Светилището на Смъртните, където изгуби живота си. Искаше да докаже, че ми е равен, разбираш ли, да ме прелъсти. И се опита да стане магьосник, да се занимава с черна магия. Може и да е успял — той не би се уплашил от нищо. Но нещата се объркаха. Доведе Хирурзите от някакъв си отвъден свят, а на тях не им беше забавно. Преследваха го от единия край на Лондон до другия. Накрая проникна в Светилището. Умоляваше ме да ги призова обратно. — Гласът й се превърна в шепот. — Но как бих могла? — Той беше направил своите заклинания. Можех само да ги оставя да извършат онова, което Хирурзите трябва да направят. Накрая, когато беше целият в кръв, той ми каза: Вземи душата ми.
Спря за миг, после продължи:
— Така и направих.
Погледна към Шадуел.
— Стой тук — рече тя и затвори вратата.
Шадуел не се нуждаеше от насърчение да стои далече от сестрите, докато заговорничат. Щеше да се смята за късметлия, ако никога вече не видеше Блудницата и Вещицата. Призраците и живата им сестра обаче бяха неразделни: всяка беше част от другите, по някакъв неразбираем за него начин. Перверзният им съюз беше само една от загадките около тях — имаше още много други.
Например, Светилището на Смъртните. Някога то е било средище на нейния Култ, когато е била на върха на силата и амбициите си. Но беше изпаднала в немилост. Желанието й да управлява Фугата, която по онова време все още е била недоизпипан сбор от отдалечени селища, беше осуетено. Враговете й бяха събрали доказателства срещу нея, описвайки престъпления започнали в утробата на майка й, а тя и нейните последователи си бяха отмъстили. Имаше кръвопролития, но Шадуел никога не разбра мащаба им. Последствията обаче беше разбрал. Охулена и унизена, на Непорочна й беше забранено да стъпва повече в магическата страна на Фугата.