Тя понесе тежко изгнанието. Беше неспособна да смекчи природата си и да остане незабележима сред Кукувиците, историята й се превърна в поредица от кръвопускания, преследвания и още повече кръвопускания. Въпреки че беше известна и боготворена от посветените, които я наричаха с дузина различни имена — Черната Мадона, Господарката на Мъките, Mater Malifecorium — въпреки това тя стана жертва на собствената си странна непорочност. Лудостта я примамваше — единственото убежище от баналността на Царството, в което бе заточена.
Такава беше когато я намери Шадуел. Луда жена, която говореше думи които никога преди не бе чувал, и която в несвързаните си приказки разказваше за неща, които биха го направили могъщ, само да успееше да се добере до тях.
И сега, ето ги — тези чудеса. Всичките заключени в правоъгълника на един килим.
Той се приближи към средата, загледан във водовъртежа от стилизирани облаци и светкавици — Спиралата. Колко нощи бе лежал буден, чудейки се какво ли би било да бъде в този поток от енергии? Може би като да си при Бог? Или при Дявола?
От тези мисли го изтръгна някакъв вой от съседната стая, а лампата над главата му изведнъж примижа и светлината й беше изсмукана под вратата — доказателство за пълния мрак от другата страна.
Шадуел отиде в противоположния край на стаята и седна.
Кога ли ще се съмне, зачуди се той.
2
Все още нямаше признаци за развиделяване когато часове по-късно, или поне така изглеждаше, вратата се отвори.
Отвъд имаше само чернота.
— Ела и виж — чу се оттам гласът на Непорочна.
Той се изправи, краката му се бяха схванали, и тръгна накуцвайки към вратата.
На прага го посрещна гореща вълна. Все едно че влезе във фурна, в която са се пекли питки от човешка мръсотия и кръв.
Непорочна не се виждаше ясно, стоеше, а може би се носеше във въздуха, малко встрани от него. Въздухът го стисна за гърлото — страшно му се искаше да се върне. Но тя го повика с ръка.
— Виж — нареди му тя, втренчила поглед в мрака. — Нашият убиец дойде. Това е Развратника.
Отначало Шадуел не видя нищо. После някакво късче избягала енергия запълзя по стената и когато се допря до тавана от него бликна разядена светлина.
На нея той видя нещото, което тя нарече Развратника.
И това някога е било човек? Трудно му беше да повярва. Хирурзите, за които спомена Непорочна, бяха изобретили наново анатомията. Той висеше във въздуха като разсечено палто на закачалка, тялото му беше някак си разтеглено до свръхчовешки ръст. После, раздвижено сякаш от полъх надигнал се от земята, тялото се изду и започна да се издига. Горните му крайници — парчета от нещо, което някога може и да е било човешка плът, прикрепени несигурно с нишки от подобни на живак хрущяли — бяха повдигнати като че ли щяха да бъдат разпънати на кръст. При това движение обвивката, която закриваше главата му, се разви. Останките й паднаха. Шадуел не се сдържа и извика като разбра каква операция бе направена на Развратника.
Бяха го нарязали на ивици. Бяха извадили всяка кост от тялото му и оставили нещо, по-подходящо за морското дъно, отколкото за света на дишащите, жалко подражание на човешкия род, подхранвано от магиите, които сестрите бяха създали, за да го призоват от Предверието на Ада. То се люлееше и издуваше, а безчерепната му глава придоби дузина форми докато Шадуел гледаше. В един миг като че ли останаха само изпъкналите очи, после само някаква паст, която изрази с вой неудоволствието си от събуждането в това състояние.
— Шшшт… — нареди Непорочна.
Развратника потрепери и ръцете се издължиха, сякаш искаше да удуши жената, която му бе причинила това. Но въпреки това замълча.
— Домвил — каза Непорочна. — Някога ти твърдеше, че ме обичаш.
Той отметна назад глава, сякаш в отчаяние от онова, което бе причинило желанието.
— Страхуваш ли се, Развратнико мой?
Погледна я с очи като кървави мехури, готови да се пръснат.
— Дадохме ти малко живот — продължи тя. — И достатъчно сила да обърнеш тези улици нагоре с краката. Искам да я използваш.
Шадуел ставаше нервен при вида на нещото.
— Може ли да се владее? — прошепна той. — Ами ако откачи?
— Нека — отвърна тя. — Мразя този град. Нека го изгори. Стига да убие Виждащите, не ми пука каквото и да направи. Знае, че няма да му позволя почивка, докато не направи това, което искам. А Смъртта е най-доброто обещание, което е получавал.
Мехурите все още бяха вторачени в Непорочна, и погледът им потвърждаваше думите й.
— Много добре — рече Шадуел и се обърна, запътвайки се към съседната стая. Човек можеше да понесе само толкова от тази магия.