— Ами реви.
Блъфът не мина — Нимрод вдигна рамене и се върна да оглежда градината.
— Може да заобичам този свят — обяви той и излезе на слънце.
Кал взе една от мръсните чаши в мивката и я изми за баща си. После се отиде до хладилника да потърси мляко. В този момент чу как Нимрод издаде някакъв звук. Обърна се и се приближи към прозореца. Нимрод беше забил поглед в небето, ококорил очи от учудване. Сигурно гледаше как минава някой самолет. Кал се върна при хладилника. Докато вземаше млякото, което всъщност беше единственото нещо в хладилника, някой почука на предната врата. Той вдигна поглед отново и няколко неща го поразиха едновременно.
Първо, отнякъде изведнъж се бе появил вятър. Второ, Нимрод отстъпваше към малиновите храсти и се опитваше да се скрие. И трето, на лицето му не беше изписано учудване, а страх —
После чукането стана по-силно и юмруци заблъскаха по вратата.
Докато минаваше през коридора чу баща му да казва:
— Кал? В градината има някакво дете.
А от градината — вик.
— Кал? Едно дете…
С ъгъла на окото си видя Брендън да минава през кухнята запътен към градината.
— Татко, чакай… — каза той и отвори входната врата.
На прага беше Фреди. Но всъщност Лилия, която стоеше малко зад него, попита:
— Къде е брат ми?
— Навън в …
Градината, щеше да каже той, но от гледката на улицата онемя.
Вятърът беше вдигнал всичко, което не бе заковано — боклуци, капаци на кофи за боклук, градински мебели — и го въртеше в някаква въздушна тарантела. Беше изкоренил цветя и вдигаше пръстта от лехите, закривайки слънцето с мръсно було.
Няколкото минувачи заварени от този ураган, се държаха за стълбове на лампи и огради, други се бяха проснали на земята с ръце над главите.
Лилия и Фреди влязоха в къщата и вятърът ги последва, нетърпелив за нови завоевания, зарева из къщата и изскочи навън в градината отзад. Беше толкова силен, че Кал едва не падна.
— Затвори вратата! — изкрещя Фреди.
Кал блъсна вратата и я заключи. Тя затрещя под поривите на вятъра от другата страна.
— Господи. Какво става?
— Нещо ни гони — отвърна Фреди.
— Какво?
— Не знам.
Лилия вече беше наполовината път към кухнята. През отворената врата отзад се виждаше, че навън е почти нощ, толкова прах имаше във въздуха. Кал зърна баща си да прекрачва прага и да вика нещо срещу дервишкия вой на вятъра. Зад него се мяркаше само тогата на Нимрод, който се бе хванал за един храст, а вятърът се опитваше да го вдигне.
Кал се втурна след Лилия и я задмина на прага на кухнята. По покрива изтрополяха няколко изтръгнати плочи.
Брендън вече беше в градината, почти скрит от вятъра.
— Татко, чакай! — изкрещя Кал.
Докато минаваше през кухнята погледът му попадна върху чайника и чашата до него, и целият абсурд на всичко това го удари като чук.
Сънувам, помисли си той. Паднах от стената и оттогава все сънувам. Светът не е такъв. Светът, това са чайникът и чашата, а не магии и торнадо.
В този миг на колебание сънят се превърна в кошмар. През облаците прах видя Развратника.
Висеше на вятъра, огрян от слънчев лъч.
— Свършено е — каза Фреди.
Думите му пришпориха Кал. Той изскочи през задната врата в градината преди Развратника да се спусне върху жалките фигури долу.
Звярът привлече смаяния поглед на Кал. Той видя зловещото оформление на кожата му, което я караше да се издува и люлее, и чу отново онзи вой, който си бе помислил, че е просто от вятъра. Той изобщо не беше естествен: звукът излизаше през дузина места от това видения, беше или трясък, или свистене, което се чуваше докато изтръгваше съдържанието на градината и го запращаше във въздуха.
Дъжд от растения и камъни се изсипа върху хората в градината. Кал покри главата си с ръце и се затича напосоки към мястото, където за последен път видя баща си. Брендън лежеше на земята и се беше прикрил. Нимрод не беше при него.
Кал познаваше пътеката в градината като дланта на ръката си. Плюейки мръсотия, той се отдалечи от къщата.
Някъде отгоре, скрито като по милост, Развратника зави отново и Кал чу Лилия да вика. Не погледна назад защото видя пред себе си Нимрод, който бе стигнал до задната ограда и се опитваше да откърти изгнилите дъски. Имаше известен успех, въпреки размерите си. Кал се сниши под нов дъжд от пръст и изтича покрай гълъбарника към оградата.
Воят престана, но вятърът изобщо не стихна. Съдейки по грохота от другата страна на къщата, той разкъсваше Чариът Стрийт на парчета. Кал стигна до оградата и се обърна. Слънцето прониза булото от прах и за миг той зърна синьо небе — после някакъв силует го закри и Кал се хвърли към оградата. Започна да се катери, а съществото се насочи към него. Коланът му се закачи отгоре на някакъв пирон. Посегна да го откачи, сигурен че Развратника е зад врата му, но изглежда че Лудия Муни го беше натиснал отзад, защото щом издърпа колана падна от другата страна на оградата, жив и невредим.