Със свистенето дойде и отговорът. Това беше влакът от Стафорд през Рънкорн. Влакът трещеше по маршрута си и ритъмът му се надигна през краката на Кал.
— Дванадесет и четиридесет и шест от Стафорд — рече той и стъпи на бръмчащата линия.
— Какво правиш? — попита Нимрод.
— Дванадесет и четиридесет и шест — промърмори той: това беше молитва в числа.
Колачът пресичаше първата от северните линии. Носеше само смърт. Без проклятие, без присъда: само смърт.
— Ела ни хвани — изкрещя Кал.
— Полудя ли?
Вместо отговор Кал вдигна примамката по-високо. Нимрод зарева. Главата на преследвача стана огромна от глад.
— Хайде!
Пресече северните линии, сега стъпваше на първата от южните.
Кал направи още една несигурна крачка назад, петата му опря в крайната релса, а гласът на звяра и трясъкът на земята разклатиха пломбите в зъбите му.
Последното нещо което чу когато звярът дойде да го грабне, беше Нимрод, който търсеше в някакъв небесен списък Отмъстител.
Изведнъж сякаш в отговор на призива му булото от прашен въздух се разцепи и влакът връхлетя върху тях. Кал усети как кракът му се закачи на релсата и го вдигна малко за да отстъпи назад, после падна отвъд релсите.
После всичко стана за секунда. В един миг съществото беше върху линията, пастта му беше огромна, апетитът за смърт още по-голям. А в следващия влакът го блъсна.
Нямаше вик. Нито триумф от гледката на унищожаването на чудовището. Само гадна смрад, сякаш всеки мъртвец в околността се бе надигнал и избълвал дъха си, а влакът профуча край тях и от прозорците му надничаха размазани лица.
Както се появи изведнъж, така и изчезна през завесата по пътя си на юг. Свистенето на релсите затихна и се превърна в съскащ шепот. После и той престана.
Кал разтърси Нимрод за да го накара да спре списъка на божествата.
— Свърши… — рече той.
На Нимрод му беше необходимо известно време, за да възприеме този факт. Взираше се през дима, очаквайки Развратника отново да се понесе към тях.
— Няма го — каза Кал. — Убих го.
— Влакът го уби — отбеляза Нимрод. — Пусни ме долу.
Кал го пусна, и без да се оглежда наляво или надясно Нимрод тръгна обратно през релсите към градината, където бе загинала сестра му. Кал закрачи след него.
Вятърът дошъл с безкостното същество, или който го довея, стихна съвсем. И понеже сега нямаше дори и полъх да задържи мръсотията вдигната във въздуха, отгоре се изсипа потоп. Малки камъни, парчета от градински мебели и огради, дори останките от няколко отнесени домашни животни. Дъжд от кръв и пръст, който добрите хора от Чариът Стрийт не бяха очаквали преди Деня на Страшния Съд.
VII. ПОСЛЕДСТВИЯТА
1
Когато прахолякът започна да сляга стана възможно да се прецени размера на опустошението. Градината беше обърната с главата надолу, разбира се, както и всички останали градини по улицата; от покрива липсваха дузина плочи, а коминът не изглеждаше никак стабилен. Вятърът бе нанесъл не по-малко смъртоносни поражения и пред къщата. По цялата улица цареше бъркотия: имаше съборени улични лампи, разрушени стени, счупени стъкла на коли от летящи боклуци. За щастие изглежда нямаше сериозно пострадали: само порязвания, натъртвания и шок. Лилия, от която не остана и следа, беше единственият смъртен случай.
— Това същество беше на Непорочна — каза Нимрод. — Ще я убия за това, кълна се.
Заканата изглеждаше двойно по-несериозна от това смалено тяло.
— Каква полза? — рече Кал унило. Гледаше през предния прозорец как жителите на Чариът Стрийт ходят наоколо замаяни, някои загледани в отломките, други примижали към небето, като че ли очакваха там да бъде изписано някакво обяснение.
— Спечелихме важна победа този следобед, господин Муни — отбеляза Фредерик. — Не разбирате ли? И тя беше ваше дело.
— Ама че победа — отвърна с горчивина Кал. — Баща ми седи оттатък без да каже и дума, Лилия е мъртва, половината улица е потрошена…
— Ще се бием отново — каза Фреди, — докато Фугата бъде в безопасност.
— Ще се бием, така ли? — обади се Нимрод. — А ти къде беше като хвърчаха лайната?
Камъл щеше да възрази, после размисли и остави мълчанието да признае страхливостта му.
На другия край на Чариът Стрийт пристигнаха две линейки и няколко полицейски коли. Като чу сирените Нимрод отиде при Кал до прозореца.
— Униформи — промърмори той. — Те винаги означават неприятности.
Докато казваше това, вратата на водещата полицейска кола се отвори и от нея слезе мъж с тъмен костюм, приглаждайки с длан оредялата си коса. Кал познаваше лицето му — под очите му имаше такива сенки като че ли не беше спал от години — но, както винаги, не можеше да се сети за името му.