— Харесват ми тези хора — изкоментира тя. — Не се преструват на любезни.
— Пак изгубихме Джерихо — рече Сузана. — Дяволите да го вземат, като дете е.
— Виждам го.
Аполин посочи надолу по улицата, към мястото където бе застанал Джерихо, надигнал глава над тълпата сякаш се боеше да не се удави в това море от хора.
Сузана тръгна назад към него, но вървеше срещу движението, а това беше доста трудно. Джерихо обаче не помръдваше. Неспокойният му поглед се беше зареял в празния въздух над главите на множеството. Бутаха го, ръгаха го с лакти, но той продължаваше да се взира над тях.
— Почти те загубихме — въздъхна Сузана, когато най-после стигна до него.
В отговор той само рече:
— Виж.
Въпреки че беше с няколко инча по-ниска от него, тя проследи посоката на погледа му доколкото можа.
— Не виждам нищо.
— За какво се тормози сега? — поиска да узнае Аполин, която вече бе стигнала при тях.
— Толкова са тъжни — каза Джерихо.
Сузана погледна лицата край нея. Бяха раздразнителни, а някои отпуснати и по тях се четеше горчивина, но само някои изглеждаха тъжни.
— Виждаш ли? — попита Джерихо и добави преди да успее да му възрази: — Светлините.
— Не, не ги вижда — каза твърдо Аполин. — Тя все още е Кукувица, забрави ли? Нищо че владее менструума. Хайде, тръгвай.
— Трябва да ги виждаш — Джерихо погледна Сузана, а очите му се насълзиха още повече. — Искам да ги видиш.
— Не прави това — намеси се Аполин. — Неразумно е.
— Имат цветове — продължи Джерихо.
— Спомни си Принципите — протестира Аполин.
— Цветове?
— Като дим около главите им.
Джерихо я хвана за ръката.
— Чуваш ли ме? — спря го Аполин. — Третият Принцип на Капра гласи…
Сузана не й обръщаше внимание. Гледаше втренчено тълпата, а ръката й стисна ръката на Джерихо.
Тя споделяше вече не само усещанията му, но и нарастващата паника от капана сред това стадо с горещ дъх. В нея се надигна ясно изразена вълна на клаустрофобия, тя затвори очи и си заповяда да запази спокойствие.
В тъмното чу пак гласа на Аполин да споменава някакъв Принцип. Сузана отвори очи.
Онова което видя едва не я накара да извика. Небето сякаш бе променило цвета си, канавките сякаш се бяха запалили и димът задушаваше улицата. Никой обаче не го забелязваше.
Тя се обърна към Джерихо за някакво обяснение и този път изпищя. Над главата му имаше ореол от фойерверки, от които се издигаше стълб светлина и яркочервен дим.
— О, Господи — промълви тя. — Какво става?
Аполин я хвана за рамото и я разтърси.
— Да се махаме! — извика тя. — Ще се разпространи. След трима, множеството.
— А?
— Принципът!
Предупреждението й обаче остана неразбрано. Сузана — шокът преминаваше във възбуда — оглеждаше тълпата. Навсякъде виждаше онова, което бе описал Джерихо. Вълни от цвят, цветни пламъци, излизащи от плътта на Човеците. Почти всички бяха убити цветове — някои направо сиви, други като преплетени панделки от мръсен пастел, но на едно-две места сред множеството забеляза чист цвят — ярко оранжев около главата на дете понесено високо на раменете на баща си, изобилие от цветове като опашка на паун около едно момиче, което се смееше с любимия си.
Аполин отново я дръпна и този път Сузана отстъпи, но не бяха изминали и метър когато от тълпата зад тях се чу вик — после още един, и още един — и изведнъж хората около тях започнаха да вдигат ръце и да закриват очите си. Един мъж падна на колене до Сузана изричайки гореща молитва към Бога, някой започна да повръща, други се бяха хванали за близкостоящите, за да не паднат, но откриваха, че личният им ужас е всеобщо състояние.
— Дяволите да те вземат — изруга Аполин. — Виж какво направи.
Сузана видя как цветовете на ореолите се променят, а хората се гърчат в паника. Сивите нюанси бяха прорязани от искрящо зелено и пурпурно. Смесената врява от писъци и молитви я блъсна в ушите.
— Защо? — извика тя.
— Принципът на Капра! — извика в отговор Аполин. — След трима, множеството.
Сега вече Сузана разбра. Онова, което знаеха само двама, ставаше обществена тайна, ако го узнаеше и трети. Веднага щом възприе виждането на Аполин и Джерихо — нещо, което те знаеха по рождение — огънят се бе разпрострял като тайнствена зараза, която за секунди превърна улицата в лудница.
Страхът почти мигновено породи насилие и тълпата потърси изкупителни жертви, върху които да хвърли вината това видението. Купувачите зарязаха покупките си и се хванаха за гушите, секретарките забиха нокти в бузите на счетоводителите, възрастни мъже плачеха докато се опитваха да върнат в съзнание жените и децата си.