— Карай! — извика тя и се молеше да я чуе и да тръгва. После се нахвърли върху най-злобния от мъчителите на Джерихо. Но твърде много ръце я дърпаха назад, я някои тайно я опипваха в бъркотията на момента. Бореше се и крещеше, но беше безнадеждно. В отчаянието си се протегна към Джерихо и го прегърна с една ръка, а с другата закри главата си от засилващата се градушка.
Изведнъж ударите, ругатните и ритниците спряха — двамата полицаи разкъсаха кръга на линчуващите. Двама-трима от тълпата вече бяха използвали възможността да се измъкнат преди да ги задържат, но повечето не проявяваха никакви признаци на вина. Точно обратното: избърсаха слюнките от устата си и започнаха дрезгаво да оправдават бруталността си.
— Те започнаха, господин полицай — рече един плешив тип, който ако не бяха петната от кръв по кокалчетата на ръцете му и по ризата, можеше да мине за банков касиер.
— Така ли е? — попита полицаят и погледна към черния скитник и начумерената му любовница. — Хайде ставайте, майната ви и на двамата. Ще трябва да отговорите на някои въпроси.
ХI. ТРИ ВИНЕТКИ
1
— Не трябваше да ги оставяме — каза Кал след като направиха кръг около квартала и се върнаха пак на Лорд Стрийт. Улицата беше пълна с полицаи, но Сузана и Джерихо не се виждаха никъде. — Арестували са ги. По дяволите, не трябваше…
— Бъди по-практичен — прекъсна го Нимрод. — Нямахме избор.
— Едва не ни убиха — каза Аполин. Още дишаше тежко като кон.
— На този етап най-важното за нас трябва да бъде Килима — продължи Нимрод. — Мисля, че се разбрахме по този въпрос.
— Лилия видя Килима — обясни Фреди на Аполин. — От къщата на Лашенски.
— Тя там ли е сега? — запита Аполин.
Известно време никой не проговори, после Нимрод рече направо:
— Мъртва е.
— Мъртва? — възкликна Аполин. — Как? Да не би някой от Кукувиците?
— Не — отвърна Фреди. — Беше нещо възкресено от Непорочна. Нашият човек Муни го унищожи преди да ни убие всичките.
— Значи знае, че сме будни — заключи Аполин.
Кал я погледна в огледалото. Очите й бяха като черни камъчета върху подпухналото като тесто лице.
— Нищо не се е променило, нали? — продължи тя. — Човеците от едната страна, и лошата магия от другата.
— Бич Божи беше по-лош от всякаква магия — рече Фреди.
— Още не е безопасно да събудим и останалите — настоя Аполин. — Кукувиците са по-опасни от когато и да било.
— Ако не ги събудим, какво ще стане с нас? — попита Нимрод.
— Ще станем Пазители — каза Аполин. — Ще пазим килима докато дойдат по-добри времена.
— Ако изобщо дойдат — отвърна Фреди.
Тази забележка прекъсна разговора за доста дълго.
2
Хобарт погледна кръвта, която още блестеше по паважа на Лорд Стрийт, и разбра със сигурност, че разрушенията, които анархистите бяха оставили на Чариът Стрийт, само са повдигнали завесата. Тук имаше нещо по-осезаемо: спонтанно избухване на лунатизъм сред обикновени хора, а насилието беше предизвикано от двамата бунтари, които сега бяха затворени и очакваха да ги разпита.
Миналата година оръжията бяха тухли и саморъчно направени бомби. Тази година изглежда терористите се бяха добрали до по-съвършена екипировка. Говореше се за масови халюцинации, тук — на тази с нищо незабележителна улица. Свидетелските показания на съвършено нормални граждани говореха, че небето променило цвета си. Ако подмолните сили наистина бяха изкарали на бойното поле нови оръжия — може би газове за въздействие върху съзнанието — тогава той имаше добро основание да настоява за по-агресивна тактика: по-тежко въоръжение, и по-голяма свобода да го използва. От опит знаеше, че висшестоящите щяха да се противопоставят, но колкото повече пролята кръв се виждаше, толкова по-убедителен ставаше неговия случай.
— Ти — обърна се той към един от фотографите от пресата застанали встрани. Насочи вниманието му към петната от кръв под краката им. — Покажи това на читателите си.
Човекът прилежно засне петната, после насочи обектива към Хобарт. Не успя да снима — Фрайър застана помежду им и изтръгна апарата от ръцете му.
— Никакви снимки — каза той.
— Криеш ли нещо? — сопна се фотографът.
— Върни му апарата — намеси се Хобарт. — И той си върши работата, като всички нас.
Журналистът си взе апарата и се отдалечи.
— Сган — промърмори Хобарт зад гърба му и попита: — Нещо от Чариът Стрийт?
— Има някои доста странни показания.
— А-а.
— Всъщност никой не признава да е видял нещо, но очевидно по време на тази вихрушка всичко е откачило. Кучетата побеснели, всички радиоапарати спрели. Няма съмнение, че там е станало нещо странно.