— И тук — добави Хобарт. — Май е време да поговорим със заподозрените.
3
Когато полицаите отвориха задната врата на камионетката и вкараха Сузана и Джерихо в двора на щаба на Хобарт, ореолите вече бяха избледнели. От видението с Джерихо и Аполин й остана само леко гадене и болка в главата.
Влязоха в мрачната бетонна сграда и ги разделиха, взеха им личните вещи. Сузана не носеше нищо ценно, освен книгата на Мими — откакто я намери винаги я носеше със себе си, в ръка или в джоба. Въпреки че протестира срещу конфискуването, взеха и нея.
Полицаите които ги арестуваха, спориха известно време къде да я затворят, и после я отведоха надолу по някакви стълби в празна килия за разпити, някъде във вътрешността на сградата. Тук един полицай попълни формуляр с данните й. Тя отговори на въпросите му доколкото можа, но мисълта й непрекъснато се отвличаше: към Кал, Джерихо и килима. Сутринта нещата изглеждаха зле, но сега бяха много по-зле. Каза си да не се притеснява излишно предварително за неща, на които не може да повлияе. Най-важното сега беше да измъкне себе си и Джерихо от ареста. Видя страха и отчаянието му когато ги разделиха. Щеше да стане лесна плячка, ако някой реши да се държи грубо с него.
Мислите й бяха прекъснати от отварянето на вратата. Някакъв блед мъж в сивочерен костюм я гледаше втренчено. Изглеждаше като че ли не бе спал отдавна.
— Благодаря, Стилман — каза той. Разпитващият полицай освободи стола срещу Сузана. — Би ли почакал отвън?
Полицаят излезе. Вратата хлопна.
— Аз съм Хобарт — обяви новодошлият. — Инспектор Хобарт. Трябва да поговорим.
Вече не виждаше дори и сянка от ореол, но знаеше още преди той да седне срещу нея какъв цвят има душата на този човек. Това не я успокои.
Четвърта част
КОЛКО СТРУВА СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА?
Caveat Emptor
(Купувачът да внимава)
I. ДА ПРОДАВАШ ЗНАЧИ ДА ПРИТЕЖАВАШ
1
Това беше най-важният урок, който Шадуел бе научил като търговец. Ако онова, което притежаваш, се желае силно от друг човек, тогава все едно, че притежаваш и него.
Дори принцовете могат да бъдат притежавани. Сега те бяха тук, или по-скоро съвременният им еквивалент, събрани от неговия призив: старите и новите пари, аристокрацията и arrivistes, наблюдаваха се един друг дебнешком, нетърпеливи като деца да зърнат съкровището, за което бяха дошли да се бият.
Пол ван Никерк, за когото се говореше, че притежава най-хубавата колекция от еротика в света извън стените на Ватикана; Маргьорит Пиърс, която след смъртта на родителите си бе наследила на крехката възраст от деветнадесет години едно от най-големите лични богатства в Европа; Боклерк Норис, Кралят на Хамбургерите, чиято компания владееше малки държави; петролният милиардер Александър А., когото часове деляха от смъртта в една болница във Вашингтон, но бе изпратил дългогодишната си компаньонка — жена, която се наричаше просто госпожа А.; Майкъл Рахимзаде, на когото произходът на богатството му не можеше да се проследи, всичките му предишни притежатели наскоро съвсем изведнъж починаха; Леон Деверо, който бе дошъл забързан от Йоханесбург с полепнал златен прах по джобовете; и накрая един безименен индивид, с чието лице си бяха поиграли цяла серия хирурзи, но не бяха успели да премахнат погледа му на човек с неописуема история.
Това бяха седмината.
2
Започнаха да пристигат следобед в къщата на Шърман, която се издигаше сред собствен парк в края на Търстастън Комън. Към шест и половина се бяха събрали всички. Шадуел беше идеалният домакин — наливаше ги с питиета и ги обсипваше с ласкателства — но не намекваше много за онова, което предстои.
Бяха му необходими години и доста конспирации, за да се добере до принцовете, и още повече хитрини, за да разбере кои от тях мечтаят за магията. Когато срещаше затруднения използваше сакото, изкушавайки онези които се подмазваха на властелините, да разкрият всичко, което знаят. Мнозина нямаха какво да разкажат — господарите им не показваха, че тъгуват по някакъв изгубен свят. Но за всеки атеист имаше поне един, който вярваше: поддаващ се на униние заради изгубените мечти от детството, или готов за среднощни изповеди за това как търсенето на Рая е приключило сред сълзи и злато.
След това Шадуел бе съкратил списъка на вярващите до онези, чиито богатства бяха практически неизмерими. После използва още веднъж сакото, за да подмине дребните служители и да се срещне лице в лице с елитния кръг от купувачи.