Вратата на спалнята се отвори. Аполин застана на вратата с една от страниците на атласа в ръка.
— Е? — попита Фреди.
Тя подаде страницата на Кал.
— Намерих го.
2
Следата от ехото ги заведе от другата страна на Мързи, през Бъркънхед и Ърби Хил, в близост до Търстастън Комън. Кал изобщо не познаваше района и беше изненадан от откритието на такава провинциална на вид местност на един хвърлей от града.
Обикаляха района с колата, Аполин седнала отпред със затворени очи, докато накрая тя обяви:
— Тука е. Спри тука.
Кал отби встрани. Голямата къща, до която бяха стигнали, отвън беше тъмна, но на пътеката бяха спрели няколко внушителни автомобила. Слязоха от колата, покатериха се през стената и се приближиха.
— Това е — заяви Аполин. — Направо надушвам Килима.
Кал и Фреди обиколиха два пъти сградата, търсейки незаключен вход, и при втората си обиколка намериха един прозорец, който макар и твърде тесен за голям човек, беше достатъчен за Нимрод.
— Тихо, движи се тихо — посъветва го Кал докато вдигаше Нимрод към прозореца. — Ще те чакаме до предната врата.
— Каква ще ни е тактиката? — запита Камъл.
— Влизаме. Вземаме килима. Изчезваме отново — отвърна Кал.
Чу се приглушено тупване — Нимрод скочи или се претърколи от перваза от другата страна. Почакаха малко. Не последва нищо повече и те се върнаха и зачакаха в тъмното пред къщата. Измина минута, после още една и още една. Най-после вратата се отвори и Нимрод се показа сияещ.
— Изгубих се — прошепна той.
Пъхнаха се вътре. И на долния, и на горния етаж беше тъмно, но мракът беше неспокоен. Въздухът бе раздвижен, сякаш прахът не искаше да слегне.
— Мисля, че тук няма никой — каза Фреди и се запъти към стълбите.
— Грешиш — прошепна Кал. Нямаше съмнение за причината за студения въздух.
Фреди не му обърна внимание. Беше изкачил вече две или три стъпала. През главата на Кал мина мисълта, че глупавата му демонстрация на безразличие към опасността, която най-вероятно трябваше да компенсира страхливостта от Чариът Стрийт, няма да е за добро. Аполин обаче последва Фреди нагоре по стълбите, оставяйки Кал и Нимрод да проучат долния етаж.
Пътят им минаваше през мрачен тесен коридор където Нимрод, като много по-малък от Кал, се движеше по-лесно.
— Поли е права — прошепна Нимрод докато минаваха от стая в стая. — Килимът е тук. Усещам го.
Кал също го усещаше, при мисълта за близостта на Фугата почувства как смелостта му нараства. Този път не беше сам срещу Шадуел. Имаше съюзници, които владееха особени сили, а на тяхна страна беше и елементът на изненада. С малко късмет щяха да откраднат плячката на Търговеца под носа му.
Изведнъж от горната площадка се чу вик. Нямаше грешка — това беше Фреди, гласът му бе отчаян. В следващия миг стомахът на Кал се сви като чу тялото му да пада надолу по стълбите. Бяха вътре само от две минути и играта започна.
Нимрод вече бе тръгнал назад по пътя, по който бяха дошли, явно без да го е грижа за последствията. Кал го последва, но в тъмното се блъсна в някаква маса и ъгълът й го улучи в слабините.
Докато се опитваше да се изправи, хванал в шепа топките си, чу гласът на Непорочна. Шепотът й като че ли идваше от всички страни едновременно, като че ли се беше скрила в самите стени.
— Виждащи…
В следващия момент усети леден полъх по лицето си. Позна миризмата на вкиснало от онази нощ сред каньоните от боклуци край реката. Това беше миризмата на разложение — разложението на сестрите — придружена от бледа светлина, която му позволи да огледа стаята. Нямаше и следа от Нимрод, той беше продължил към вестибюла, откъдето идваше светлината. Кал го чу как извика. Светлината примигна. Викът секна. Вятърът стана още по-студен — сестрите търсеха нови жертви. Трябваше да се скрие, и то бързо. Приковал поглед към коридора от който бликаше светлина, Кал заотстъпва към единствения изход.
Стаята в която влезе, беше кухнята, а тя не предлагаше никакви места за криене. Мехурът го болеше. Тръгна към задната врата. Тя беше заключена. Ключ нямаше. Паниката му се засилваше. Погледна назад към вратата на кухнята. Блудницата се носеше във въздуха през стаята от която бе дошъл, а главата й се движеше напред-назад търсейки следи от човешка топлина. Стори му се, че вече усеща как пръстите й го стискат за гърлото и устните й се впиват в неговите.
Отчаян, той огледа още веднъж кухнята и погледът му попадна върху хладилника. Докато Блудницата се приближаваше към кухнята той застана пред хладилника и отвори вратата. Отвътре го посрещна арктически въздух. Кал отвори вратата колкото можа по-широко и се остави студът да го облее.