— Ти можеш да намериш килима.
— Не зная как.
— Остави менструума да ти покаже.
Отговорът не значеше нищо за нея, докато той не протегна ръка с дланта нагоре:
— Никога не съм виждал менструума толкова силен у някого. Ти можеш да намериш Фугата. Тя и аз…
Не беше необходимо да довършва изречението — тя разбра. Той и килимът бяха направени от едно и също нещо: Килимът беше втъканото, и обратно. Хвана ръката му. В сградата зад тях задрънчаха алармени звънци, но тя знаеше, че няма да тръгнат след нея: още не.
Лицето на Джерихо се бе превърнало в мъчителен възел. Докосването й беше болезнено за него. Но в главата й линиите на силата се извиваха в спирала и започнаха да се сливат. Появиха се образи: някаква къща, стая. И да, килимът, разгърнат в цялото си великолепие пред алчни погледи. Линиите се изкривиха — други образи се мъчеха да привлекат вниманието й. Това кръв ли беше, заляла пода? И кракът на Кал се хлъзга по нея?
Тя пусна ръката на Джерихо. Той я сви в юмрук.
— Е? — попита той.
Преди да успее да отговори в двора изскърцаха спирачки и спря патрулна кола. Партньорът на шофьора, предупреден от звъна, вече излизаше от колата и викна на бегълците да спрат. Тръгна към тях, но менструумът запрати към него призрачна вълна, вдигна го и го изхвърли на улицата. Шофьорът скочи от колата и хукна към прикритието на тухлите и мазилката, изоставяйки колата на тях.
— Книгата — каза Сузана докато сядаше зад кормилото. — Книгата ми остана при Хобарт.
— Нямаме време да се връщаме — отвърна Джерихо.
Лесно беше да се каже. Заболя я при мисълта да остави подаръка на Мими в ръцете на Хобарт. Но докато го открие и си я вземе, килимът можеше да бъде загубен. Нямаше избор — трябваше да я остави в негово владение.
Колкото и странно да изглеждаше, тя знаеше, че едва ли има по-сигурни ръце.
4
Хобарт се оттегли в тоалетната и изпразни мехура си преди да се изпусне в панталона, после излезе и се изправи пред хаоса, който бе превърнал добре подредения му щаб в бойно поле.
Информираха го, че заподозрените са избягали с патрулна кола. Това беше известно утешение. Колата лесно можеше да се проследи. Проблемът беше не да ги открият, а да ги усмирят. Жената притежаваше умението да предизвиква халюцинации — какви ли други сили щеше да покаже, ако бъде притисната? С този и още дузина въпроси в главата, Хобарт слезе долу да потърси Лейвърик и Бойс.
Край вратата на килията се мотаеха неколцина мъже, които явно не желаеха да влязат. Изклала ги е, помисли си той и изпита приятен спазъм на задоволство от това, че изведнъж залогът бе станал много по-голям. Но когато стигна до вратата усети миризма не на кръв, а на изпражнения.
Лейвърик и Бойс бяха съблекли униформите си и се бяха намазали от главата до петите с продуктите на собствените си черва. Лазеха наоколо като животни, ухилени до ушите, очевидно напълно доволни от себе си.
— Боже Господи — промълви Хобарт.
Като чу гласа на господаря си Лейвърик вдигна поглед и се опита да изрече някакво обяснение. Езикът му обаче не се подчини, и той пропълзя в един ъгъл, закрил главата си с ръце.
— По-добре ги измийте с един маркуч — нареди Хобарт на един от полицаите. — Не можем да оставим жените им да ги видят така.
— Какво стана, сър? — попита полицаят.
— Още не знам.
Патерсън се появи от килията в която бе задържана жената, със следи от сълзи по лицето. Той можа да даде някакво обяснение:
— Тя е обладана от духове, сър — рече той. — Отворих вратата и видях мебелите да се катерят по стените.
— Задръж си истерията за себе си — отвърна му Хобарт.
— Кълна се, сър — протестира Патерсън. — Кълна се. И тази светлина…
— Не, Патерсън! Не си видял нищо! — прекъсна го Хобарт и се обърна към останалите: — Ако някой от вас спомене само дума за това, ще яде нещо по-гадно от лайна. Разбрано ли е?
Насъбралите се закимаха онемели.
— Ами те? — попита един и погледна отново в килията.
— Казах ви. Изтъркайте ги и ги заведете в къщи.
— Ама те са като деца — обади се някой.
— Не са мои деца — отвърна Хобарт и се запъти нагоре, където можеше да седне и да разгледа насаме картинките в книгата.
V. ПРАГ
1
— Каква е тази шумотевица? — запита ван Никерк.
Шадуел му отвърна с усмивка. Въпреки че беше раздразнен от прекъсването на Търга, това му послужи да подсили нетърпението на купувачите.