— Опит да откраднат килима… — рече той.
— Кой? — попита госпожа А.
Шадуел посочи ръба на килима.
— Както ще забележите, част от Килима липсва — призна той. — Колкото и да е малка, възлите й криеха няколко от обитателите на Фугата. — Той наблюдаваше лицата на купувачите докато изричаше тези думи. Те бяха направо хипнотизирани от разказа му, отчаяно търсеха някакво потвърждение на мечтите си.
— И са дошли тук? — попита Норис.
— Точно така.
— Нека да ги видим — поиска Кралят на Хамбургерите, — щом са тук, нека да ги видим.
— Може би един от тях — Шадуел забави малко отговора си.
Беше напълно подготвен за това искане, и бяха планирали с Непорочна кого от пленниците да покажат. Той отвори вратата и Нимрод, освободен от прегръдката на Вещицата, се заклатушка по килима. Каквото и да бяха очаквали купувачите, то не беше вида на това голо дете.
— Какво е това? — изсумтя Рахимзаде. — За глупаци ли ни смятате?
Нимрод вдигна поглед от килима и огледа лицата край себе си. Щеше всичко да им обясни, но Непорочна бе докоснала езика му и той не можеше да издаде нито звук.
— Това е един от Виждащите — обяви Шадуел.
— Това е просто едно дете — каза Маргьорит Пиърс, и в гласа й се прокрадна малко нежност. — Едно нещастно дете.
Нимрод я погледна втренчено: хубаво същество с големи гърди, помисли си той.
— Той не е дете — рече Непорочна. Беше влязла в стаята без да я забележат. Всички обърнаха поглед към нея. Всички, с изключение на Маргьорит, която продължаваше да гледа Нимрод. — Някои от Виждащите могат да променят формата си.
— Това? — недоверчиво запита ван Никерк.
— Определено.
— Какви глупости се опитвате да ни пробутате, Шадуел? — каза Норис. — Няма да…
— Млъкнете — прекъсна го Шадуел.
Изненадата затвори устата на Норис — много вода беше изтекла откакто за последен път някой разговаря с него по този начин.
— Непорочна може да развали тази магия — рече той, подхвърляйки думата като пощенска картичка.
Нимрод видя как Магьосницата направи някакъв знак с палеца и средния си пръст, и изтегли небрежно през него с рязко вдишване магията за промяна на формата. Потреперването, което го разтресе, не беше неприятно — беше му омръзнала тези безкосмена кожа. Усети как коленете му заиграха и падна по очи на килима. Чуваше шепот около себе си, който ставаше все по-силен и смаян с всяка степен на промяната.
Непорочна не прояви нежност при преобразуването на анатомията му. Той потръпна от болка. В цялото това бързо разкриване имаше обаче един чудесен момент — когато усети как топките му отново се спуснаха надолу. След възстановяването на мъжествеността му последва нов растеж — по корема и гърба му заникнаха косми и кожата го засърбя. Накрая зад фасадата на невинност се появи лицето му и той — с топките и всичко останало — си беше пак същия.
Шадуел погледна съществото лежащо на килима — кожата му беше леко синкава, очите златисти — после отново обърна очи към купувачите. Този спектакъл вероятно щеше да удвои цената на килима. Това беше магия, от плът и кръв, по-реална и по-омайваща отколкото дори той бе очаквал.
— Показахте каквото искахте — каза Норис с безизразен глас. — Да преминем към цифри.
Шадуел се съгласи.
— Бихте ли отстранили госта ни? — обърна се той към Непорочна, но преди тя да успее да помръдне Нимрод коленичи в краката на Маргьорит Пиърс и обсипа глезените й с целувки.
Тази вълнуваща, но безмълвна молба не остана незабелязана. Жената протегна ръка и докосна гъстата коса на Нимрод.
— Оставете го при мене — рече тя на Непорочна.
— Защо не? — каза Шадуел. — Нека гледа…
Магьосницата промърмори някакво възражение.
— Няма страшно — добави Шадуел. — Мога да се справя с него. — Непорочна се оттегли. — А сега… Ще продължим ли с наддаването?
2
По средата на пътя между кухнята и стълбите Кал се сети, че е невъоръжен. Върна се бързо и затърси из чекмеджетата докато намери един широк нож. Въпреки че се съмняваше дали безплътните тела на сестрите са уязвими от едно просто острие, тежестта в ръката му даваше известно успокоение.
Петата му се подхлъзна в кръв докато се качваше по стълбите, по щастлива случайност протегнатата му ръка стигна до парапета и той се задържа да не падне надолу. Наруга се наум за несръчността си и продължи изкачването по-бавно. Независимо че отгоре не се виждаше фосфоресцирането на сестрите, знаеше че са наблизо. Колкото и да беше изплашен обаче всяка негова крачка бе съпътствана от убеждението, че каквито и ужаси да стоят пред него, щеше да намери начин да убие Шадуел. Щеше да го направи дори да му се наложи с голи ръце да разкъса гърлото на това копеле. Търговецът бе разбил сърцето на баща му, а това бе непростимо престъпление.