Но не, не беше сам. Изобщо не беше сам.
Лежеше върху един свят, нали така? Върху един спящ свят. В Килима под него имаше безброй чудеса, но той не познаваше нито едно. Можа само да постави дланите си върху килима и да прошепне:
— Събуди се…
Заблуждаваше ли се, или вече усещаше някакво безпокойство във възлите? Сякаш съществата там се бореха със състоянието си, като спящи, които отчаяно се мъчат да се събудят, знаейки че денят е настъпил, но без сила да помръднат.
С ъгъла на окото си забеляза гола фигура, приклекнала в краката на един от купувачите. Несъмнено това бе един от Виждащите, но не го познаваше. Или поне не тялото. Очите обаче…
— Нимрод? — промърмори той.
Съществото го беше видяло и запълзя от безопасното си място към края на килима. Не го забелязаха. Шадуел вече се беше върнал сред купувачите и се опитваше да предотврати превръщането на Търга в кървава баня. Беше забравил за съществуването на Кал.
— Ти ли си? — попита Кал.
Нимрод кимна и посочи гърлото си.
— Не можеш да говориш? Майната му!
Кал хвърли поглед към вратата. Непорочна още чакаше. Беше търпелива като лешояд.
— Килимът… — рече Кал. — Трябва да го събудим.
Нимрод го изгледа безучастно.
— Не разбираш ли какво ти говоря?
Преди Нимрод да даде някакъв знак в отговор, Шадуел успя да укроти купувачите и обяви:
— Ще започнем отначало.
После се обърна към Непорочна:
— Махни убиеца.
В най-добрия случай Кал имаше само няколко секунди преди Магьосницата да прекъсне живота му. Отчаяно огледа стаята за някакъв изход. Имаше няколко прозореца с тежки завеси. Би могъл да изскочи навън, ако успее да стигне до някой от тях. Дори и да се пребие при падането, нямаше да е по-зле в сравнение със смъртта от докосването на Непорочна.
Но тя спря преди да стигне до него. Погледът й се отклони към Шадуел.
— …менструум… — беше думата, която каза.
В този миг стаята зад вратата, където останаха Аполин и Фреди, бе огряна от някакво сияние, което плисна върху килима. От докосването му цветовете сякаш станаха още по-живи.
После от стаята се извиси гневен писък — гласът на Вещицата — последван от изблик на светлина.
Тези нови гледки и звуци накараха купувачите да побързат още повече. Единият от тях отиде до вратата — за види какво става или да избяга — и падна назад закрил очи с ръцете си, крещейки, че е ослепял. Никой не отиде да му помогне. Останалите се оттеглиха в другия край на стаята, а суматохата оттатък се засилваше.
На вратата се появи някаква фигура, обвита в спирали от светлина. Кал я позна веднага въпреки преобразяването.
Беше Сузана. По ръцете й като вени се спускаха течни фойерверки и капеха от пръстите й: танцуваха по корема и гърдите й, изтичаха между краката й и палеха въздуха.
Като я видя така, в продължение на няколко секунди Кал не можа да пророни нито дума, а след това сестрите се втурнаха през вратата към нея. Битката бе нанесла страшни поражения и на двете страни. Менструумът не можеше да скрие кървящите рани по шията и тялото на Сузана, и въпреки че сестрите-призраци най-вероятно не изпитваха болка, те също бяха разкъсани.
Отслабнали или не, те се отдръпнаха щом Непорочна вдигна ръка, и оставиха Сузана на живата си сестра.
— Закъсня — каза тя. — Чакахме.
— Убий я — обади се Шадуел.
Кал огледа лицето на Сузана. Колкото и да се опитваше, не можеше да прикрие съвсем изтощението си.
Тя може би усети погледа му и погледна към него, очите й се спряха върху лицето му, после се спуснаха надолу към ръцете, все още опрени с длани върху Килима. Дали е прочела мисълта му? Дали е разбрала, че единствената надежда, която им остава, спи в краката им?
Погледите им отново се срещнаха и Кал видя, че тя бе разбрала.
Килимът под пръстите му потръпна сякаш през него премина лек електрически удар. Той не отдръпна дланите си, а се остави енергията да го използва както желае. Сега беше само част от процеса: кръг от енергия преминаваше през килима от краката на Сузана до ръцете му, нагоре през очите и обратно по линията на погледите им към нея.
— Спри ги… — каза Шадуел, смътно осъзнавайки бедата, но в момента в който Непорочна отново тръгна към Кал, един от купувачите се обади: