— Ножът…
Кал не отклони погледа си от Сузана, но сега ножът плаваше във въздуха помежду им, повдигнат сякаш от горещите им мисли.
Сузана нямаше по-голяма представа от Кал защо и как става това, но също усети, макар и неясно, веригата която минаваше през нея, менструума, килима, през него, погледите и отново към нея. Каквото и да ставаше тук, имаше само няколко секунди за да сътвори чудото си, преди Непорочна да стигне до Кал и да прекъсне кръга.
Ножът вече бе започнал да се върти, набираше скорост с всеки оборот. Кал усети някакво изпълване в тестисите си, почти болезнено; и — още по-обезпокоително — чувството, че вече не е съвсем в тялото си, а го измъкваха през очите за да се срещне с погледа на Сузана върху ножа помежду им, който се въртеше толкова бързо, че приличаше на сребърна топка.
После внезапно падна надолу като ударена птица. Кал проследи с поглед как върхът му с рязко тупване се заби в центъра на килима.
Мигновено през всеки инч от вътъка пробягна ударна вълна, като че ли върхът на ножа бе срязал някаква нишка, на която се държеше целостта на килима. С прерязването на тази нишка Килимът се освободи.
3
Това беше краят на света, и началото на светове.
Най-напред от средата на Спиралата се надигна стълб от облаци, който се въртеше като дервиш, и полетя към тавана. От удара зейнаха широки пукнатини и върху главите на всички долу се изсипа лавина от мазилка. През главата на Кал за миг пробягна мисълта, че онова, което двамата със Сузана бяха пуснали на свобода, вече бе извън тяхната юрисдикция. После започнаха чудесата, и скоро всички грижи бяха забравени.
В облаците проблясваха светкавици, описвайки дъги към стените и по пода. Докато те изскачаха, възлите от единия край на килима до другия се развързаха и нишките поникнаха като жито посред лято, пръскайки цветове при растежа си. Приличаше много на онова, което Кал и Сузана бяха сънували преди няколко нощи, но умножено стократно: жадни нишки се катереха по стените и изпълваха стаята.
Натискът под Кал беше достатъчно силен, за да го отхвърли от килима — влакната се измъкваха от възлите, пръскайки наляво и надясно семената на хиляди форми. Някои бяха по-бързи от другите и стигнаха до тавана за миг. Други избраха пътя към прозорците — повлекли шлейфове от цвят разбиха стъклата и се втурнаха да се срещнат с нощта.
Накъдето и да погледнеше човек виждаше нови изключителни гледки. Отначало експлозията от форми беше твърде хаотична, за да се разбере нещо, но щом въздухът се изпълни с цветове нишките започнаха да оформят по-фини детайли, разграничавайки растения от камъни, камъни от дървета, и дървета от плът. Една полетяла към тавана нишка избухна в дъжд от прашинки и всяка от тях при допира си до хумуса на разпадащия се Килим пусна малки кълнове. Друга оставяше синьо-сива мъгла на зиг-заг из стаята; трета и четвърта се преплитаха, а от съчетанието им бликаха светулки, очертавайки при движението си птици и животни, които спътничките им обличаха в светлина.
Фугата за секунди изпълни стаята, растежът й беше толкова бърз, че къщата на Шърман не можа да го удържи. Нишките търсеха нови територии — изкъртваха дъските, гредите на покрива бяха изхвърлени настрани. Тухлите и мазилката не бяха по-добра защита срещу тях. Онова, което не можеха да склонят, те принуждаваха, а което не можеха да принудят — просто преобръщаха.
Кал нямаше намерение да се остави да го погребат. Колкото и омайни да бяха тези родилни мъки, не след дълго къщата щеше да се срути. Взря се през фойерверките към мястото, където стоеше Сузана, но нея вече я нямаше. Купувачите също бягаха, биейки се като улични кучета в паниката си.
Кал се изправи с мъка и тръгна към вратата, но не беше направил и две крачки когато видя Шадуел да се приближава към него.
— Копеле! — крещеше Търговецът. — Пречкащо се копеле!
Бръкна в джоба на сакото си, извади пистолет и се прицели в Кал.
— Никой не може да ми се противи, Муни! — извика той и стреля.
Но още докато дърпаше спусъка някой скочи върху него и той падна настрани. Куршумът отлетя далече от целта.
Спасителят на Кал беше Нимрод. Той се спусна към Кал, а по лицето му беше изписана тревога. Имаше защо. Цялата къща бе започнала да се тресе — от горе и от долу се чуваше грохот от срутвания. Фугата беше стигнала до основите и ентусиазмът й щеше да преобърне сградата.
Нимрод грабна Кал за ръката и го помъкна не към вратата, а към прозореца. Или по-скоро, към стената където някога имаше прозорец, защото надигащият се Втъкан свят ги беше изтръгнал всичките. Отвъд отломките Фугата разказваше на вси страни отдавна забравената си приказка, изпълвайки мрака с нови магии.