Само веднъж след като Джерихо каза, че не може да отговори на въпросите й, тя настоя да й каже нещо повече, и това беше за Спиралата, чието облачно покритие се виждаше отвсякъде, а най-ярките избухвания на светкавиците открояваха хълмовете и дърветата в тъмнината.
— Там е Храмът на Стана — отговори той. — Колкото повече се приближаваш до него, толкова по-опасно става.
Тя си спомняше нещо от онази първа нощ, когато бяха говорили за килима. Но искаше да узнае повече.
— Защо е опасно?
— Магиите, необходими за създаването на Килима, бяха уникални. Необходими бяха големи саможертви и чистота, за да могат да бъдат контролирани и преплетени. По-големи от тези, на които повечето от нас изобщо биха били способни. Сега тази сила се пази със светкавици и бури. И така е по-добре. Ако някой проникне в Спиралата, магията на Килима няма да издържи. Всичко, което сме събрали тук, ще се разпадне, ще бъде унищожено.
— Унищожено?
— Така казват. Не зная дали е вярно, или не. Не разбирам теоретичните неща.
— Но можеш да правиш магии.
— Това не означава, че мога да ти обясня как. — Забележката й като че ли го обърка. — Просто ги правя.
— Как така? — попита тя. Чувстваше се като дете, което моли някой магьосник да му покаже номерата си, но беше любопитна да узнае силите, които се криеха в него.
Джерихо направи странна физиономия, изпълнена с противоречия. В нея имаше нещо срамежливо, нещо загадъчно и привлекателно.
— Може би ще ти покажа — рече той. — Някой път. Не мога да пея или да танцувам, но си имам начини. — Той млъкна и спря.
Не беше необходимо да й дава знак, за да чуе камбаните във въздуха около тях. Не бяха камбани от църковни камбанарии — звънът им беше лек и мелодичен — но въпреки това звучаха призивно.
— Домът на Капра — каза Джерихо, вперил поглед напред. — Камбаните знаеха, че ги чуват, и ги подканиха да вървят.
III. ЗАБЛУДИ
1
Бюлетинът с известието за бягството на анархистите, предаден от отдела на Хобарт, не остана нечут, но тревогата дойде малко преди единадесет, когато патрулите се занимаваха както всяка вечер с побоища, пияни шофьори и кражби, които бяха най-много по това време. Освен това имаше един смъртен случай — наръган с нож на Сийл Стрийт, а някакъв травестит беше предизвикал едва ли не бунт в една кръчма на Док Роуд. Затова, докато обърнат сериозно внимание на тревожния сигнал, бегълците изчезнаха — минаха през тунела на Мързи по пътя към къщата на Шърман.
Но от другата страна на реката, непосредствено преди Бъркънхед, ги забеляза един бдителен патрулиращ полицай на име Дауни. Той остави партньора си в китайския ресторант да поръчва месо със соев сос и пържена патица по пекински, и се впусна в преследване. В тревогата по радиото предупреждаваха, че онези мерзавци са изключително опасни, и че не бива да се опитва сам да ги задържи, затова полицай Дауни запази благоразумно дистанция, подпомогнат от факта, че познаваше района много добре.
Но когато злодеите стигнаха най-после там, където се бяха запътили, стана ясно, че това не е обикновено преследване. От една страна, когато съобщи в отдела къде се намира, му казаха, че нещата там са доста объркани — чува ли как някакъв мъж плаче? — и че с този въпрос ще се занимае лично инспектор Хобарт. Той трябва да чака, и да наблюдава.
От друга страна, докато чакаше и наблюдаваше, получи второ доказателство, че става нещо неприятно.
Започна се с някакви светлини, които проблясваха в прозорците на втория етаж, после те избухнаха навън, понасяйки със себе си и стената, и прозореца.
Той слезе от колата и тръгна към къщата. Мисълта му, свикнала с писането на доклади, вече търсеше прилагателни, с които да опише онова, което вижда, но докато продължаваше напред нищо не му дойде на ума. Сиянието което се изсипа от къщата, не приличаше на нищо, което бе виждал или сънувал преди.
Хийт не беше суеверен. Веднага се опита да намери някакво нерелигиозно обяснение на нещата които виждаше, или почти виждаше навсякъде около себе си, и търсейки — намери. Той наблюдаваше действия на НЛО, сигурно беше това. Беше чел съобщения за подобни случаи със съвсем обикновени хора като него самия. Пред него нямаше Господ, или някакво безумие, а посещение от съседна галактика.
Доволен че схваща донякъде положението, той побърза де се върне в колата, за да предаде съобщението в щаба. Обаче му попречиха. На всички честоти имаше равномерен шум. Нямаше значение: той ги бе информирал за местоположението си още като пристигна. Скоро щяха да дойдат да му помогнат. Междувременно, задачата му беше да наблюдава кацането зорко като ястреб.