На прага беше приклекнал пазач и строеше някакъв зигурат от камъни. Като се приближиха той стана. Беше висок повече от два метра.
— Каква работа имате тук? — попита той Джерихо.
— Трябва да видим Съвета…
Сузана чу отвътре някакъв ясен и силен женски глас:
— Няма да лежа и да спя! — Забележката беше посрещната със силно одобрение от поддръжниците й.
— Жизнено важно е да говорим със Съвета — продължи Джерихо.
— Невъзможно — отсече пазачът.
— Това е Сузана Париш. Тя…
Не беше необходимо да продължава.
— Знам коя е — прекъсна го пазачът.
— След като знаете коя съм, значи знаете, че аз събудих Фугата — намеси се Сузана. — И имам мнение, което Съветът трябва да чуе.
— Да, забелязах.
Той погледна зад гърба си. Шумотевицата не стихваше, а се засили.
— Вътре е лудница — предупреди ги той. — Ще имате късмет, ако изобщо ви чуят.
— Мога да викам не по-слабо от тях — каза Сузана.
— Не се съмнявам — кимна пазачът. — Вървете направо. — Отдръпна се и посочи един малък коридор към полузатворена врата.
Сузана пое дълбоко въздух и се огледа да види дали Джерихо я следва, после мина по коридора и бутна вратата.
Залата беше голяма, но изпълнена с хора. Някои седяха, други бяха прави, трети дори се бяха покачили на столове за да виждат по-добре главните участници в дискусията. В средата бяха застанали петима. Джерихо посочи една жена с буйна коса и още по-буен поглед — Йоланда Дор. Нейната фракция се бе събрала на куп около нея да я поддържа. Стоеше срещу двама мъже, единият с дълъг нос и зачервено като цвекло лице от викане, а другият, по-възрастен, бе сложил ръка върху неговата, за да го възпира. Те очевидно бяха опозицията. Между тях бяха застанали една негърка, която говореше и на двете страни, и някакъв безупречно облечен ориенталец, който би трябвало да бъде арбитър. Дори така да беше, той явно не се справяше с функциите си. Може би съвсем скоро юмруците щяха да заменят убежденията.
Неколцина от събранието забелязаха присъствието на външни хора, но водещите изпълнители продължиха да се надвикват без да изслушват аргументите си.
— Как се казва мъжът в средата? — попита Сузана.
— Това е Тунг — отвърна Джерихо.
Без да каже дума повече Сузана пристъпи към дискутиращите.
— Господин Тунг — рече тя.
Мъжът погледна към нея и раздразнението му премина в паника.
— Вие коя сте? — запита той.
— Сузана Париш.
Името беше достатъчно за да накара спора да стихне мигновено. Сега вече всички лица се обърнаха към Сузана.
— Кукувица! — промълви възрастният човек. — В Дома на Капра!
— Млъквай — сряза го Тунг.
— Значи ти си — обади се негърката. — Ти!
— Да?
— Знаеш ли какво направи?
Забележката предизвика нов изблик, но този път не само от страна на тези в средата на залата. Всички крещяха.
Призивите на Тунг за ред останаха без резултат, той дръпна един стол, качи се на него и изкрещя:
— Тишина!
Тази тактика успя — врявата стихна. Тунг беше трогателно доволен от себе си.
— Аха — рече той и се нацупи самодоволно. — Мисля, че така е малко по-добре. Сега… Имаш някакво възражение, Месмерис? — попита той стареца.
— Наистина имам — бе отговорът. Той заби изкривения си от артрит пръст към Сузана: — Тя няма право да бъде тук. Искам да бъде отстранена от залата.
Тунг тъкмо щеше да отговори, но Йоланда го изпревари:
— Не е време за конституционни условности. Дали ни харесва или не, будни сме. Тя е отговорна за това. — И погледна към Сузана.
— Е, аз няма да стоя в една стая с Кукувица — възрази Месмерис, а всяка негова дума излъчваше презрение към Сузана. — Не и след всичко, което ни сториха. — Обърна се към мъжа със зачервеното лице: — Идваш ли, Долфи?
— Точно така — отвърна той.
— Чакайте — спря ги Сузана. — Не искам да нарушавам никакви правила…
— Вече го направи — обади се Йоланда, — и стените още стоят.
— А докога? — негърката не беше съвсем сигурна.
— Домът на Капра е свещено място — промърмори Месмерис. Очевидно това не беше преструвка: той наистина бе обиден от присъствието на Сузана.
— Разбирам това — продължи Сузана. — И го уважавам. Но се чувствам отговорна…
— И си отговорна — разпени се отново Долфи. — Но това сега едва ли може да ни утеши, нали? Будни сме, да те вземат дяволите. И сме изгубени.
— Знам — отвърна Сузана. — Това, което казваш е вярно.
При тези думи той се сви: очакваше, че ще спорят.
— Съгласна си?
— Разбира се, че съм съгласна. В момента всички сме уязвими.
— Поне можем да се грижим за себе си, след като сме будни — възрази Йоланда. — Вместо просто да лежим.