Притчър с ужас посрещна нарастващото объркване. Правдоподобност… Нима можеше да греши толкова? Защо възникваше това вечно съмнение в него самия? Защо не беше сигурен? Какво правеше Чанис, та да звучи толкова правдоподобно?
Правдоподобност!
Или неговото съзнание се бореше срещу чужда намеса?!
Дали не беше раздвоен?
Сякаш съвсем в мъгла видя Чанис да стои пред него с протегната ръка — и внезапно разбра, че ще му даде бластера. А когато мускулите на ръката му бяха готови да се свият по подходящ начин, за да го направи, вратата зад него се отвори бавно и той се обърна.
Вероятно в Галактиката има личности, които могат да бъдат сбъркани една с друга дори от хора, които никога не бързат. Също така е възможно да съществуват състояния на съзнанието, при които човек да припознае неприличащи си двойки. Но Мулето се извисяваше над всяка комбинация от двата фактора. И даже цялата душевна агония на Притчър не успя да спре мигновения умствен приток на хладнокръвна жизненост, който го заля в този миг.
Физически Мулето не можеше да овладее никакво положение. Нито контролираше сегашното.
Беше доста смешна фигура в слоевете облекло, които го удебеляваха твърде много за него, без да му позволят дори така да достигне нормални размери. Голяма част от лицето му беше скрита, а останалата се засенчваше от преобладаващата студеночервеникава издатина на човката му.
Вероятно не можеше да съществува нещо по-нелепо и несъвместимо като представа за спасение.
— Задръж бластера, Притчър — каза той. После се обърна към Чанис, който бе повдигнал рамене и седнал. — Емоционалната обстановка тук изглежда доста объркана и конфликтна. Какво означаваше това, че друг, а не аз ви е следил?
— По ваши заповеди ли е било поставено в кораба ни следящо устройство, сър? — намеси се рязко Притчър. Мулето го изгледа хладнокръвно.
— Разбира се. Нима е възможно друга организация в Галактиката, освен Съюза на Световете да разполага с такъв сложен апарат?
— Той твърдеше…
— Е, той е тук, генерале. Не е необходимо да се цитира косвено. Какво си разправял, Чанис?
— Явно погрешни неща, сър. Мнението ми беше, че следящото устройство е било поставено от някой, платен от Втората Фондация, и че са ни довели тук за свои собствени цели, които бях готов да парирам. Освен това имах до известна степен впечатлението, че генералът е в ръцете им.
— Говориш, сякаш вече не мислиш така.
— Опасявам се, че не. В противен случай нямаше вие да се появите.
— Е, тогава, нека се разберем — Мулето свали горните слоеве от подплатените и нагрявани с електричество дрехи. — Имаш ли нещо против, ако и аз седна? А сега… тук сме в пълна сигурност и без никаква опасност някой да ни обезпокои. Никой от жителите на тази бучка лед няма желание да се приближи до това място. Уверявам ви в това! — наблягането върху паранормалните му способности бе направено с мрачна настойчивост.
— Защо ни е уединение? — прояви възмущението си Чанис. — Дали някой няма да ни поднесе чай и да докара танцьорки?
— Едва ли. Каква беше твоята теория, младежо? Човек от Втората Фондация ви е следил с устройство, каквото няма никой освен мен и … как каза, че си намерил това място?
— Очевидно, сър, изглежда ясно, че за да се обяснят известните факти, някои понятия са били вкарани в главата ми…
— От същите тези хора на Втората Фондация?
— От никой друг, както предполагам.
— Тогава не ти е минавало през ума, че ако човек от Втората Фондация може да те принуди, примами, или привлече да отидеш там за собствените му цели — и приемем, че си си представил, че е използвал методи, подобни на моите, макар, не забравяй, аз мога да имплантирам само чувства, а не мисли, — не си се сетил, че щом е способен да направи това, не е било необходимо да поставя следящо устройство на кораба ви.
Чанис вдигна рязко поглед и внезапно разтревожен срещна големите очи на своя владетел. Притчър изсумтя и раменете му се отпуснаха с видимо облекчение.
— Не — отвърна Чанис, — за това не съм се сетил.
— Или, че ако са били принудени да те проследят, не биха могли да се чувстват способни да те насочват, и че щом не си направляван, възможността да намериш пътя дотук, както си направил, би била твърде малка. Не се ли досети за това?
— Нито за него.
— А защо? Нима интелектуалното ти ниво неочаквано се е снижило до такава невероятно ниска степен?
— Единственият отговор е във въпроса, сър. Присъединявате ли се към генерал Притчър в обвинението му, че съм предател?
— Имаш ли оправдание, в случай че да?
— Само единственото, което представих пред генерала. Ако бях предател и знаех местоположението на Втората Фондация, можехте да ме „покръстите“ и пряко да го научите. Ако сте сметнали за необходимо да ме проследите, тогава не съм знаел предварително и не съм предател. Така че на вашия парадокс отговарям с друг.