Беше замръзнала жива картина, продължила по-малко, отколкото бе изисквало значението й от драматична гледна точка. Мулето бе отдръпнал пръста си от бластера и се взираше напрегнато в Чанис. Чанис стоеше изпънат и все още не смееше да си поеме дъх. Притчър седеше сгърчен в креслото, всичките му мускули бяха в спазъм, готови да се пръснат, всяко сухожилие се напрягаше в усилие да го изхвърли напред, лицето му, най-после загубило тренираната си вдървеност, се бе превърнало в неузнаваема смъртна маска на ужасна омраза, а очите му се взираха изцяло и само в Мулето.
Между Чанис и Мулето бяха разменени само една-две думи, но те напълно разкриваха онзи мощен поток на емоционално осъзнаване, с чиято помощ се постигна пълноценното взаимно разбирателство между такива като тях. Заради собствената ни ограниченост е необходимо да преведем с повече думи онова, което стана тогава и след това.
— Вие сте между два огъня — произнесе напрегнато Чанис, — Първи Гражданино. Не сте в състояние да контролирате едновременно две съзнания, особено когато едното е моето. Така че имате избор. Сега Притчър е освободен от вашето „покръстване“. Прекъснах връзките. Той е старият Притчър, който на времето се опита да ви убие, който мисли, че сте враг на всичко свободно, справедливо и свещено. И освен това знае, че в продължение на пет години сте го унизявали с принудата да ви обожава безпомощно. Задържам го, като потискам волята му, но ако ме убиете, това ще свърши и за значително по-малко време, отколкото ви е необходимо да пренасочите бластера или дори волята си, той ще ви ликвидира.
Мулето съвсем ясно го съзнаваше. Не помръдна.
— Ако се извърнете, за да го поставите под контрол, продължи Чанис, — да го убиете или да направите каквото и да е, няма да сте достатъчно бърз, за да се обърнете и отново да ме спрете.
Мулето продължи да стои неподвижно. Само въздъхна тихо, сякаш потвърждавайки правотата на младежа.
— Така че — подкани го Чанис, — хвърлете бластера и нека отново се озовем при еднакви условия. Тогава ще си върнете Притчър.
— Направих грешка — каза накрая Мулето. — Сбърках, че допуснах да има трети човек при сблъсъка с вас. Това внесе излишна променлива величина. Предполагам, че трябва да платя за тази грешка.
Той пусна безгрижно бластера и го ритна в другия край на стаята. В същото време Притчър се строполи в дълбок сън.
— Когато се събуди, ще бъде напълно нормален — заяви с безразличие Мулето.
От мига, когато палеца му започваше да натиска спусъка на бластера до жеста, с който го хвърли, целият диалог продължи по-малко от секунда и половина.
Но под границите на съзнанието и само за кратко над границата на усещането Чанис долови бегъл емоционален проблясък в съзнанието на Мулето. И това беше все още изблик на сигурен и уверен триумф.
6. Един мъж, Мулето и още някой
Двама мъже, външно отпуснати и напълно спокойни, физически крайно противоположни, всеки техен нерв трептящ напрегнато в ролята на емоционален детектор…
За първи път от много години Мулето не беше достатъчно сигурен в собствените си действия. Чанис го знаеше, макар че за момента успяваше да се предпази с голямо усилие. Известно му беше също, че нападението срещу него не изискваше същото напрежение от противника му. Той беше наясно, че в изпитанието на издръжливост щеше да загуби.
Но да мисли за това беше смъртоносно. Да се издаде пред Мулето с емоционална слабост означаваше да му подари оръжие. В съзнанието му вече бе зърнал нещо — нещо подобно на увереност в победата.
Да печели време…
Защо се бавеха другите? В това ли се криеше източникът на увереността на Мулето? Какво знаеше противникът му, което не му беше известно? Разумът, който наблюдаваше, не му съобщаваше нищо. Ако можеше поне да чете мисли!… И въпреки това…
Чанис грубо възпря собствения си мисловен водовъртеж. Само едно беше от значение — да печели време…
— Тъй като бе решено, и аз не го отрекох при дуела ни за Притчър, че съм член на Втората Фондация, бихте ли ми казали защо съм дошъл в Звездокрай.
— А, не — изсмя се Мулето самоуверено с тънък глас. — Аз не съм Притчър. Не е необходимо да ви давам обяснения. Вие изложихте вашите, тъй наречени, доводи. Каквито и да са, действията ви ме задоволяват и затова няма да разпитвам повече.
— И все пак, трябва да има някои непълноти във вашата версия. Звездокрай ли е Втората Фондация, която очаквахте да намерите? Притчър разказа доста за другия ви опит да я откриете и за психологичния ви инструмент Еблинг Майс. Понякога той се разбъбряше под моето… хм… леко поощрение. Помислете отново за Еблинг Майс, Първи Гражданино.