Това било ли е планирано? Дали великата мечта на Селдън е още жива и дали все още предстои след шестстотин години да се създаде Втора галактическа империя? Самата аз го вярвам, защото… (Това беше значимата част. Госпожица Ърлкинг винаги изписваше онези широки грозни червени драсканици, които твърдяха: „Това е само описателно. Какви са личните ви реакции? Мисли! Изрази себе си! Вникни в собствената си душа.“ Много знаеше тя за душите с киселото си лице, което никога през живота й не се бе усмихвало…) …никога, по никое време политическото положение не е било толкова благоприятно. Старата Империя е напълно мъртва и периодът на управление на Мулето сложи край на ерата на военните диктатори, която го предшестваше. Повечето заобикалящи ни сектори на Галактиката са цивилизовани и мирни.
Още повече, че вътрешното здраве на Фондацията е по-добро от когато и да било преди. Деспотичните времена на наследствените кметове от преди завоеванието отстъпиха на демократичните избори от ранните периоди. Вече няма дисидентски светове на независими търговци; не съществуват несправедливостите и дезорганизацията, придружавали натрупването на голямо богатство в ръцете на малцина.
Поради това няма причина да се плашим от провал, освен ако е истина, че самата Втора Фондация представлява опасност. Онези, които мислят така, нямат доказателства в подкрепа на своите твърдения, а се опират само на неопределени страхове и суеверия. Мисля, че увереността в самите себе си, в нашата нация и във великия план на Хари Селдън би трябвало да изместят от сърцата ни всякаква несигурност и… (Х-м-м. Това е ужасно старомодно, но в края на краищата се очаква нещо подобно!) …затова казвам…"
„БЪДЕЩЕТО НА СЕЛДЪНОВИЯ ПЛАН“ стигна дотук в този момент, защото на прозореца се почука съвсем леко и когато Аркадия се изправи, подпряна върху страничната облегалка на креслото, видя срещу себе си зад стъклото едно усмихнато лице. Симетриятана чертите му беше интересно подчертана от късата вертикална линия на пръста, поставен пред устните.
С кратка пауза, необходима й, за да добие не толкова озадачен вид, Аркадия се смъкна от креслото, отиде до кушетката пред широкия прозорец с привидението, клекна на нея и се вгледа замислено навън.
Усмивката върху лицето на мъжа бързо изчезна. Докато пръстите на едната ръка стискаха до побеляване перваза, другата направи бърз жест. Аркадия се подчини спокойно и натисна ключалката, която спускаше плавно долната третина на прозореца в гнездото й в стената, и позволи на топлия пролетен въздух да възпрепятства климатичната инсталация.
— Не можете да влезете — каза тя самодоволно. — Прозорците са напълно защитени и настроени само за хората, които живеят тук. Ако се вмъкнете, всякакви предупредителни устройства ще се развихрят. — Помълча, после добави: — Изглеждате доста глупаво, като се крепите върху перваза под прозореца. Ако не внимавате, ще паднете, ще си счупите врата и ще смачкате много ценни цветя.
— В такъв случай — отвърна мъжът на прозореца, който си мислеше точно същото с малко по-друг подбор прилагателни, — ще изключите ли алармените инсталации и ще ме пуснете ли да вляза?
— Няма смисъл — увери го Аркадия. — Вероятно имате предвид друга къща, защото аз не съм момиче, което пуска непознати мъже в своята… спалня по това време на нощта. — Когато го изрече, очите й отправиха зноен поглед изпод натежали клепачи… или поне неразумно подобие на такова изражение.
Всякакви следи от чувство за хумор изчезнаха от лицето на непознатия младеж.
— Нали това е къщата на доктор Даръл? — измърмори той.
— Защо да ви осведомявам?
— О, Галактико…! Довиждане…
— Ако скочите, младежо, лично ще вдигна тревога.
(Намерението й беше фразата да прозвучи като изискано и изтънчено подмятане, тъй като за просветения поглед на Аркадия натрапникът явно беше в зряла възраст, поне на тридесет… доста стар всъщност.)
Последва продължително мълчание. Накрая той изговори през зъби:
— Е, вижте какво, момичето ми, ако не искате да остана, нито да си отида, какво желаете да направя?
— Предполагам, че можете да влезете. Доктор Даръл наистина живее тук. Сега ще изключа предпазната преграда.
Внимателно, след като се огледа изпитателно, младият мъж протегна ръка през прозореца, после се повдигна и мина през него. Изтупа коленете си с гневни движения и вдигна към нея почервенялото си лице.
— Напълно сигурна ли сте, че ако ме заварят тук, престижът и доброто ви име няма да пострадат?