Добрият доктор я пресрещна и тя напразно се опита да изрази чувствата си с думи, а когато накрая не излезе нищо, му тикна в ръцете лист хартия и някакво кубче. Той ги пое без желание.
— Какво не е наред, Поли? — попита я.
— Отишла си е, докторе.
— Кой си е отишъл?
— Аркадия!
— Какво искаш да кажеш? Къде е отишла? Какво говориш?
Тя тропна с крак.
— Аз не зная. Няма я, а с нея са изчезнали един куфар и някои дрехи и има писмо. Защо не го прочетете, вместо да стоите така? Ах, тия мъже!
Доктор Даръл повдигна рамене и отвори плика. Писмото не беше дълго и с изключение на недодялания подпис „Аркадия“ бе написано с елегантния почерк на нейния транскрибер.
„Скъпи татко,
Щеше да бъде просто прекалено съкрушително да се сбогувам лично с теб. Може би щях да се разплача като малко момиче и ти щеше да се срамуваш заради мен. Затова ти пиша писмо, за да ти кажа колко ще ми липсваш, дори докато изживявам прекрасната лятна ваканция с чичо Хомир. Ще се грижа добре за себе си и няма да мине много време, преди да съм си отново у дома. Междувременно ти оставям нещо, което е лично мое. Сега можеш да разполагаш с него.
Прочете го няколко пъти с изражение, което ставаше все по-объркано.
— Изчете ли го, Поли? — попита накрая той вдървено.
Поли веднага възприе отбранително поведение.
— Не можете да ме упрекнете, докторе. Отвън на плика беше написано „Поли“ и нямаше как да разбера, че вътре писмото е за вас. Не си навирам носа в чужди работи, докторе, и през всичките тези години, докато съм при…
Даръл вдигна примирително ръка.
— Много добре, Поли. Не е важно. Просто исках да съм сигурен, че разбираш какво се е случило.
Обмисляше бързо. Нямаше полза да я кара да забрави случката. По отношение на неприятеля „да забрави“ беше безсмислена дума. А подобен съвет, тъй като щеше да направи проблема по-важен, щеше да има обратен ефект.
— Знаеш, че е странно момиче — каза той вместо това. — Много романтично. Откакто уредихме да направим пътуване в космоса това лято, тя беше много възбудена.
— А защо никой не ми каза за това пътуване в космоса?
— Беше решено, докато те нямаше, и просто забравихме. Не е кой знае какво.
Първоначалните чувства на Поли сега се съсредоточиха само в силно възмущение.
— Проста работа, а? Бедното хлапе е тръгнало с един куфар, без подходящи дрехи и при това само! Колко време ще отсъства?
— Не бих искал да се безпокоиш, Поли. На кораба ще има достатъчно дрехи за нея. Всичко е уредено. Кажи, моля те, на господин Антор, че искам да го видя. О, най-напред… това ли е предметът, който Аркадия е оставила за мен? — той го повъртя в ръцете си.
Поли отметна глава.
— Никак не зная. Мога само да ви кажа, че писмото беше върху него. Забравили да ми кажат, виж ти! Ако майка й беше жива…
Даръл й махна с ръка да излезе.
— Моля те, повикай господин Антор.
Гледната точка на Пелеас Антор се различаваше напълно от становището на бащата на Аркадия. Първата му реакция беше изразена със свиване на юмруци и дърпане на коси, а после премина към горчиви думи.
— Велики Космос, какво чакаме? Какво чакаме и двамата? Обадете се по визифона на космодрума и ги помолете да се свържат с „Унимара“.
— По-полека, Пелеас, тя е моя дъщеря.
— Но Галактиката не е ваша.
— Почакайте. Тя е умно момиче, Пелеас, и е обмислила всичко внимателно. По-добре ще е да проследим мислите й, докато нещата са все още пресни. Знаете ли какво е това?
— Не. Какво значение има?
— Защото е звукоприемник.
— Това ли?
— Примитивна изработка е, но действа. Изпробвах го. Не разбирате ли? Това е нейният начин да ни съобщи, че е участвала в политическите ни разговори. Знае къде отива Хомир Мун и защо. Решила е, че ще бъде вълнуващо да замине и тя.
— Велики Космос! — изстена младият мъж. — Още едно съзнание, което да опоска Втората Фондация.
— Само дето няма причина Втората Фондация предварително да заподозре, че момиче на четиринадесет години е опасно, освен ако ние направим нещо, с което да привлечем вниманието им към нея, като например да върнем кораба от космоса без друга причина, а само за да я свалим. Забравяте ли с кого си имате работа? Колко малък е пределът, който ни дели от разкриване? И колко безпомощни ще се окажем след това?