— Нарани ли те?
— Не, но се уплаших… — тя направи пауза. Гласът ѝ заглъхна. — Той има оръжия.
— Знаеш ли какви са? Пистолети? Пушки?
— И от двата вида. Любимо му беше онова, което беше носил по време на войната. Забравих как се казва, но беше някаква полуавтоматична пушка.
Двамата със Сара се спогледахме. Бинго.
— В каква мисия участваше Робърт в Афганистан? — попита Сара. — Споменавал ли ти е нещо?
Марта отново вдигна кърпата към очите си и се замисли за миг.
— Веднъж се случи — каза тя. — Беше пил и не знам как заговорихме за това, но той започна да ми разправя разни неща.
— Какви неща?
— Сякаш се хвалеше — започна тя. — Беше свързано с групата, в която го бяха взели, някакъв отряд за специални оръжия. Той го наричаше Отряда на Джеймс Бонд, защото изпробваха всякакви джаджи. Също и отрови.
— Отрови?
Двойно бинго.
— Да — потвърди Марта. — Веднъж дори се пошегува, че трябвало много да внимавам, защото знаел какви ли не начини да ме убие с химически вещества. Никак не ми се стори забавно.
Погледите ни със Сара отново се срещнаха. Робърт Макинтайър определено разполагаше със средствата. Обаче мотивът не беше напълно ясен.
Зарязват човека няколко седмици преди сватбата му и той започва да избива младоженци. Сравнително достоверно. Или може би трябва да кажа налудничаво. Ако предположим, че страда от ПТС — посттравматичен стрес, — силното огорчение и разбитото сърце биха могли да отключат подобна реакция. Агресия.
Но защо убиваше само представените в „Брачни обети“?
Дали не търсехме логика там, където такава липсваше? Налудничавото поведение се подчинява на съвсем различни правила.
Сара продължаваше с натиска търпеливо и методично.
— Значи, когато си прочела статията във вестника тази сутрин, Марта, ти вече си имала известни подозрения. Какво все пак те кара да си убедена, че това е Робърт?
Стана ми жал за момичето, щом отново понечи да избърше очите си. Чувстваше се така ужасно отговорно.
— Роби ми каза, че щом няма да има „ние“, не бива да има никого.
— Не съм сигурна, че те разбрах — обади се Сара.
Марта бавно отмести поглед към детектив Харис, после към мен и най-накрая отново към Сара. След това ни обясни:
— В деня, в който скъсах с него, ни се обадиха от „Ню Йорк Таймс“ — каза тя. — Искаха да бъдем двойката, представена в „Брачни обети“.
Книга четвърта
Отмъщението е непредсказуемо
Глава 95
Дванайсет офицери, детектив Харис, Сара и аз. Както сочат цифрите, бяхме сформирали почти малка армия, която със сигурност надвишаваше обичайната численост при прибиране на човек за разпит. Но все пак това не беше кой да е човек.
Нямаше категорични сведения, свидетел или преки доказателства, които да уличават Робърт Макинтайър като Убиеца на младоженци. Всички следи бяха косвени. Възможно беше да се окаже, че са само съвпадение.
Ако се случеше така, аз пръв щях да му подам ръка в знак на извинение.
— Единственият начин да се измъкне жив оттук е, ако може да лети — заяви Харис, щом се върна в предната част на сградата на Макинтайър в Бруклин, където се бяхме събрали всички останали. Беше проверил задната част на къщата заедно с двама полицаи. Апартаментът на Макинтайър беше на петия, най-горния етаж. — Отзад има малък вътрешен двор, но не и противопожарен изход.
Обърнах се към Сара.
— Готова ли си?
— Да — увери ме тя.
Фасадата на сградата на Макинтайър от края на трийсетте години беше доста олющена. Камъкът беше изронен и зацапан и имаше дори две счупени стъкла. Очаквах положението вътре да е същото, ако не и по-лошо.
Оказа се, че не е така. Беше чисто, модерно и всъщност доста приятно. Би трябвало да съм си научил урока.
Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.
Оставихме един от полицаите да пази във фоайето. Всички останали тръгнахме нагоре по стълбите. Докато стигнем до четвъртия етаж, двама от полицаите — да кажем, по-едричките — гневно проклинаха липсата на асансьор. В съзнанието ми нахлуха поне стотина вица за полицаи и понички. Не ги споделих.
— Там — посочих вратата на Макинтайър, след като стигнахме петия етаж.
Намираше се по средата на коридора, апартамент 5Б.
Сара безмълвно се зае с подредбата. Двамата с Харис застанаха от едната страна на вратата, а аз от другата. Офицерите бяха зад нас — двама приведени ниско долу, останалите изправени. Оръжията бяха насочени за стрелба.