Айвън и синът му щяха да кацнат на летище „Кенеди“ на следващата сутрин. Това означаваше, че Гевин и Флора имаха цял ден и цяла нощ, които щяха да преминат в трепетно очакване…
Флора се опитваше да си представи какво чувства Гевин в този момент, след всичкото това време, което беше изминало, след безкрайното чакане. И ето — скоро най-накрая всичко щеше да свърши. Щеше да е отново заедно с единствения си син. Имаше толкова много неща, за които трябваше да говорят — плановете им за сватбата, бъдещето им — но всичко това щеше да остане на заден план поне до пристигането на Гейбриъл. Веднъж прибрал се тук, оставаше чистата формалност съдът да присъди официално попечителството на Гевин. След това вече двамата можеха да се посветят на плановете за бъдещия им съвместен живот.
Влакът спря на гарата в Ню Йорк малко преди два следобед. Веднага след като слезе, Флора звънна в хотела. От другата страна в ролята на рецепционистка вдигна дъщеря ѝ.
— „Тар Мюр“, здравейте. Мога ли да ви бъда полезна с нещо?
Флора не можа да сдържи усмивката си, чувайки как малката имитира до съвършенство нейната интонация.
— Добър ден, госпожице Фиона Маккалъм.
— Мамо! В Ню Йорк ли си вече?
— Да, миличка. Току-що пристигнах.
— Видя ли Статуята на свободата? Сигурно е много хубава, нали? Вярно ли, че на Емпайър Стейт Билдинг се е покатерила огромна горила? Веднъж чичо Ангъс ми каза така!
— Не, Ани. Още съм на гарата, ориентирам се към изхода. Как са нещата при вас?
— О, страхотно! Сам и Роби играят с топката навън. Сиймъс преди малко падна в една кал. Сега Холи и Джен се опитват да го убедят, че трябва да влезе в банята. Затова аз вдигнах телефона. Добре ли се справих, мамо?
— Да, миличка, справяш се отлично. Много добре наистина.
— Да извикам ли Джен? Искаш ли да говориш с нея?
Флора чуваше някаква врява отзад, сред която се открояваха възмутените викове на малкия ѝ син, които той издаваше винаги, когато някой се опиташе да го убеди, че трябва да влезе да се къпе.
— Не, Ани. Явно Джен и Холи наистина са заети в момента, недей да ги притесняваш. Само им кажи, че съм звъняла да проверя дали всичко е наред. Ако Сиймъс стане прекалено своенравен, обадете ми се.
— Добре, мамо.
— А сега да приключваме, миличка — каза Флора.
— Мамо?
— Да, Ани?
— Ще ми донесеш ли от Ню Йорк от онези огромните бисквити, дето са големи колкото пица? Нали знаеш, онези, дето леля Либи ни е разказвала за тях.
Флора вече бе забелязала въпросните бисквити в едно от магазинчетата на гарата. Бяха в наистина огромни кръгли кутии. От едната страна бисквитите бяха потопени в какаов шоколад, а от другата — в бял. Ани щеше да попадне в бисквитения рай.
— Разбира се, че ще ти взема, миличка. Но само ако си много послушна, докато ме няма. Искам, като се върна, Джен и Холи да нямат никакви оплаквания от теб. Същото се отнася и за двамата ти братя, предай им го. Особено за този, по-малкия!
Ани се засмя.
— О, вече успяха да го вкарат във ваната. Оттук го чувам как пляска във водата!
— Добре, миличка. Вместо само да слушаш, отиди да им помогнеш. Знаеш, че на теб не смее да ти противоречи.
— Добре, мамо. Липсваш ми!
— И ти на мен, миличка. Ще гледаме да се върнем по най-бързия начин.
Флора вече отдалечаваше слушалката от ухото си с намерение да приключи разговора, когато чу гласа на дъщеря си отново.
— Мамо, мамо?
— Да, Ани?
— За малко да забравя. Като видиш Гейбриъл, можеш ли да му предадеш нещо от мен?
— Да. Какво да му кажа?
— Кажи му, че нямам търпение да се запозная с него!
Флора се усмихна.
— Добре, Ани. Непременно ще му предам.
И тъй като ѝ стана много мило от последните думи на дъщеря ѝ, Флора реши да я зарадва не с една, а с две кутии бисквити.
След като излязоха на улицата пред гарата, Флора и Гевин попаднаха в истинско гъмжило от хора, коли и камиони, които хвърчаха забързано във всевъзможни посоки. Флора не бе свикнала с такова движение около себе си. За пръв път се оказваше в епицентъра на такава бъркотия. Само в пространството пред гарата сигурно имаше поне два пъти повече народ, отколкото беше цялото население на Касъл Рот. Наложи ѝ се да застане неподвижна на тротоара за известно време просто за да свикне с обстановката.
— Нали искаше да видиш Емпайър Стейт Билдинг — точно пред теб е — каза ѝ Гевин.