След малко двамата излязоха и поеха бавно по Пето авеню, хванати за ръка. Зяпаха витрините, после се спряха в едно малко ъглово магазинче да купят някои неща — бутилка вино, чаени листа за Флора и кафе на зърна за Гевин. Взеха и по една фланелка с надпис „Обичам Ню Йорк“ за всяко от децата. Гевин взе и една шапка на „Ню Йорк Янкис“ специално за Роби. И въпреки че за Флора разходката им из Ню Йорк изглеждаше безцелна, Гевин много добре знаеше къде ще я заведе накрая.
— Тифани? — попита Флора, когато двамата се спряха пред вратите на световноизвестния бижутериен магазин.
— Моля те, Флора, влез тук с мен!
Вътре беше истински лабиринт от витрини с пръстени, огърлици и скъпоценни камъни, очакващи своите купувачи. Гевин вървеше с уверена крачка покрай тях — явно знаеше какво търси.
И изобщо не му отне много време да го намери.
Спряха се пред една витрина, в центъра на която бе изложен страхотен златен пръстен с инкрустирани няколко малки диаманта, които блещукаха, отразявайки околните светлини. Консултантът услужливо им разказа всякакви подробности за стила и изработката му.
— Гевин, моля те. Много е скъп — опита се да протестира Флора, но сама знаеше, че няма смисъл. Докато се усети, пръстенът грееше на безименния ѝ пръст. Стоеше ѝ така, сякаш бе изработен по специална поръчка за нея.
— Разбира се, че трябва да е скъп — отбеляза Гевин, игнорирайки протестите ѝ. След това я притисна към себе си и преди да я целуне ѝ прошепна: — Все пак поводът си струва.
След като излязоха от бижутерийния магазин, Гевин спря такси и каза на шофьора някакъв адрес в центъра. Вече се бе уговорил с Фил, който бе обещал да се приготви за пристигането им. Същият онзи Фил, когото Гевин бе набрал по телефона онази вечер, за да чуе как пее Флора.
Слязоха от таксито пред висок бетонен небостъргач. Гевин помаха на портиера и поведе Флора след себе си. Качиха се на асансьора, който ги откара до дванадесетия етаж. Попаднаха на широко лоби с рецепция, над която пишеше „Студио МГА“.
— Тук работиш, нали?
Той кимна, а Флора продължи с въпросите:
— Какво е МГА?
— М. е от моето фамилно име — Матсън, Г. е на партньора ми Алън Грейсън, а последната буква е инициалът на ето този странно облечен човек, когото виждаш пред себе си. — И в този момент той отвори една от вратите до рецепцията, без дори да почука.
Човекът пред Флора изглеждаше точно така, както тя винаги си бе представяла музикалните продуценти — облеклото, аксесоарите, дори прическата — всичко беше в малко ексцентричен, но подчертано скъп стил. Беше леко мургав, приличаше ѝ на италианец. Широката му усмивка откри два реда блестящо бели зъби.
Двамата стари приятели и партньори се поздравиха свойски — първо си стиснаха енергично ръцете, след което се прегърнаха, потупвайки се взаимно по раменете.
— Флора, нека те запозная с Фил Ай’Онорио — съсобственик на нашето звукозаписно студио. Фил, това е Флора Маккалъм.
Гевин умишлено не я представи като своя годеница. Двамата бяха решили да не споделят плановете си на никого, преди да ги кажат първо на децата. А нямаше да ги съобщят на децата, докато не се съберяха всички заедно, включително и Гейбриъл, разбира се.
— За мен е удоволствие, госпожице Маккалъм.
— Получи ли…?
— Да, в офиса ми е — прекъсна го Фил по средата на въпроса. — Защо не отидеш с Флора в някое от студиата? Аз ще дойда след малко.
Гевин поведе Флора през лабиринт от коридори, по чиито стени имаше копия на златни и платинени плочи. Преминаха през няколко затворени врати, които той отключи. Накрая спряха пред студио номер седем. Изборът му неслучайно съвпадаше с номера на неговата маса в кафенето на Сал. Гевин превъртя ключа, отваряйки и последната врата. Флора се усмихна, влезе и заразглежда с нескрито любопитство.
По ъглите бяха наредени дивани и столове. С тях помещението приличаше повече на някаква уютна бърлога, отколкото на звукозаписно студио, като изключим онази стена, пространството пред която бе изцяло заето с различни конзоли и еквалайзери с безброй бутони, лампи и ръчки по тях.
— Оставям техническата част на тези, които я разбират по-добре от мен. Моята работа е свързана повече със следващата стая — каза Гевин.
Той натисна един електрически ключ. Оказа се, че една от стените е прозрачна. Зад нея имаше друго помещение с огромно пиано, комплект барабани и микрофон, който висеше на стойка от тавана.
— Искаш ли да се позабавляваме малко? — попита я той. — Примерно да изпееш нещо за децата и да го запишем? Ще го качим на диск и ще им го подарим.