Двамата отидоха зад стъклената стена, Гевин седна зад пианото и изсвири няколко акорда, за да усети клавишите.
— Какво да изпея? — попита Флора, взирайки се малко стреснато в микрофона — сякаш тя беше змиеукротител, а пред себе си имаше боа.
— Какво им пееше, за да ги приспиш, когато бяха малки?
Флора се замисли и след малко се сети за любимата песничка на Ани. Гевин кимна и започна да свири песничката, която беше доста популярна и явно любима не само на Ани.
Флора затвори очи, заслуша се в началните акорди, спомняйки си как полюшваше в прегръдките си малката рижокоса главица на дъщеря си всяка вечер. Ани сякаш беше пред погледа ѝ с големите си блещукащи очички, взиращи се в майчиното лице, и малката ръчичка, стискаща я за пръста.
С този мил спомен в главата си Флора започна да пее точно така, както беше пяла на всяко едно от децата си. Ето сега го правеше и за четвъртото, скрито на топло в утробата ѝ.
Когато тя завърши, Гевин изсвири финалните акорди и тайничко се усмихна.
— Беше страхотно.
— Точно така, Гевин, беше наистина невероятно! — Отнякъде прозвуча още един глас.
Флора се обърна. Фил седеше от другата страна на прозрачната стена заедно с някакъв друг, по-млад мъж. Изобщо не беше забелязала кога се бяха появили там. Тя примигна смутено.
— Чухте ме как пея? О, но ние го правехме просто за забавление! Решихме да направим малък подарък на децата ми.
Гевин се приближи към нея и обгърна раменете ѝ с ръцете си.
— Флора, искам само да чуеш нещо.
И той кимна към двамата мъже зад преградата. Фил вдигна палец и каза нещо на мъжа до себе си. Секунда по-късно гласът на Флора зазвуча през уредбата.
Флора Маккалъм пееше откак се помни. Винаги го бе правила за забавление. Най-често това се случваше на различни забави в родното ѝ място или когато трябваше да приспи някое от децата си. Често се случваше да го прави и когато е сама и е сигурна, че наоколо няма никой. През цялото това време обаче тя нито веднъж не се бе чувала отстрани.
Беше меко казано изумително за нея. През цялото време, докато слушаше собствения си глас, усмивката не можеше да слезе от лицето ѝ. Не можеше да си криви душата — харесваше ѝ. Когато записът стигна до края, тя кимна.
— Хубаво е. На децата със сигурност ще им хареса.
— Госпожице Маккалъм — започна Фил.
— Флора — поправи го тя.
— Добре, Флора. Готов съм да се обзаложа, че това, което чухме току-що, ще се хареса не само на децата ти. Наскоро Гевин сподели една своя идея с мен — да направим колекция от нетрадиционни и не дотам познати и популярни приспивни песнички. Мисля, че ще се получи продукт, който ще се продава лесно и ще привлича разнородна публика. Можеш да възприемеш това просто като една първа стъпка, като опит, с който да си дадеш сметка дали професионалното пеене би било интересно за теб. Имаме обаче нужда от едно-единствено нещо. От твоя глас.
Фил натисна плейбек бутона. Студиото отново се изпълни от гласа ѝ, записан преди малко. Мъжът изчака малко и продължи.
— Не съм от вчера в музикалния бизнес, повярвай ми. Гласът ти наистина е нещо, което не съм чувал досега — ясен, мек, красив. Или да кажем, че ми се е случвало, но твърде рядко. Да, имаш шотландски акцент, който обаче в никакъв случай не е недостатък. Цялата тази комбинация е способна да грабне всеки слушател. Тази колекция, за която споменах преди малко, няма да е насочена само към малките, но и към родителите им. Защо да не си починат на по чаша вино след тежкия ден, слушайки именно твоите песни? Аз разпознавам таланта и съм развил нюх да го превръщам в успех, Флора. Мога да отворя пред теб свят, за който съм сигурен, че дори не си си мечтала.
Определено беше убедителен.
— Аз… наистина не знам какво да кажа — пророни Флора.
Усещайки, че тя поддава, Фил само леко се усмихна и нагласи възела на вратовръзката си.
— В такъв случай защо не започнеш просто с думичката „да“? Мисля, че ще е едно добро начало.
След като излязоха от студиото, Гевин заведе Флора в любимата си тратория в района, където двамата си поръчаха спагети и започнаха да обсъждат идеи за проекта, предложен от Фил. За нея идеята, че един ден може да чуе гласа си по радиото, все още беше в сферата на фантазиите. Гевин обаче бе твърдо решен да ѝ помогне да ги превърне в реалност.
Когато се прибраха обратно в къщата, тя се отби набързо в банята да си вземе душ, а Гевин запари чай. Седна на пианото и пръстите му започнаха леко да играят по клавишите. Така го завари Флора, когато се върна от банята. Лампата в стаята хвърляше приятна приглушена светлина. Тя се промъкна тихичко, сипа си чаша чай, седна до него, затвори очи и се заслуша.