— Сега ми трябва само един бърз душ и после мога да приготвя нещо за хапване.
Малко след като влезе под освежаващите струи на душа обаче, тя усети две ръце около талията си, който нежно я обхванаха отзад.
— О… — възкликна тя, а после усети дъха му върху шията си. — О, Гевин…
Едната му ръка нежно подхвана гърдите ѝ, а другата се плъзна между краката ѝ. Тялото ѝ веднага настръхна. Почувства топлия му допир, усети почти мигновеното му втвърдяване, когато той се притисна в нея. Тя опря две ръце на стената. Гевин започна да я милва и да я притиска все по-настоятелно, обсипвайки шията ѝ с целувки и играейки си нежно с гърдите ѝ. Флора вече дишаше тежко. Той я усети, обърна я и впи устните си в нейните. След това я повдигна, опря я на стената, разтвори бедрата ѝ и проникна в нея.
— О, Гевин!
Флора обви ръце около врата му, докато той притискаше гърба ѝ към хладните плочки. Душът ги обливаше с топла вода, докато телата им се огъваха в страстни извивки, сякаш бяха едно цяло.
Гевин я стисна здраво, после отлепи устните си от нейните и я захапа за рамото. Не след дълго той я притисна плътно към стената и след няколко сподавени стона и резки прониквания се освободи в нея. Водата продължаваше да ги облива. Двамата дишаха тежко, все така прегърнати и плътно притиснати един към друг. Гевин едва се държеше на краката си. След малко той освободи Флора от обятията си, позволявайки ѝ най-накрая да стъпи на пода. Насапуниса раменете ѝ, изми хубаво косата ѝ с шампоан, след което двамата излязоха от банята и прекосиха коридора, оставяйки мокри следи от боси стъпала след себе си. Легнаха на спалнята, където чаршафите прилепнаха към мокрите им тела.
Около час по-късно двамата най-сетне изпълзяха от леглото, оставяйки намачкани завивки. Имаха среща с Айвън в един часа следобед. Трябваше да стигнат до офиса му.
Флора си облече блуза на цветенца и се наметна със зелената кашмирена жилетка с копчета, наподобяващи малки перли, която Либи ѝ бе подарила миналата Коледа. Косата ѝ бе изсъхнала, докато се търкаляха между чаршафите, но се беше и поразрошила. Нямаше много време да я оправя — вчеса я набързо с широк гребен, след това я пристегна на опашка.
Гевин обу тесни панталони в цвят каки, облече тениска с няколко копчета на деколтето и заглади косата си назад.
Оставаше им почти час до срещата, затова се отбиха в пекарната на ъгъла за по един кроасан. Седнаха на малка масичка на тротоара, под клоните на едно черешово дърво. Флора отпиваше бавно от безкофеиновото си кафе с мляко и наблюдаваше преминаващите по улицата хора, а Гевин се зачете в сутрешния вестник, но погледът му час по час прескачаше към часовника на лявата му ръка.
Точно в един без двадесет и пет той плати сметката, двамата станаха и спряха едно такси.
Офисът на частен детектив Айвън Рот бе разположен в източната част на Манхатън, в един от онези бивши тухлени складове, преустроени впоследствие на сгради с офиси и магазини. Въпреки свежо боядисаните фасади и безупречно лъснатите тротоари в квартала, миризмата от близкия рибен пазар сякаш се бе просмукала навсякъде. Двамата свиха зад един ъгъл, където се намираше входа за детективското бюро. Докато минаваха през входната врата, Гевин хвана Флора за ръката. Вплете пръсти в нейните и я стисна силно.
Изкачиха се по тясно стълбище, което ги отведе до матирана стъклена врата. Без да си губи времето да чука, Гевин просто я бутна и двамата се озоваха пред малка рецепция. Жената зад нея се усмихна приятелски.
— Здравейте, господин Матсън.
— Здравей, Тес — отвърна той разсеяно. После веднага впери поглед във вратата зад нея, без да се сети да попита жената как е или поне да я представи на Флора.
Естествено, Тес бързо го разбра и се усмихна и към двамата:
— Няма да ви задържам и секунда. Влизайте.
Веднага след като натисна бравата на другата врата, Гевин го видя! Бе пораснал много за тези две години. Чертите му се бяха променили, приличаше вече на голямо момче. Нямаше ги чипият детски нос и млечните зъбки. Очите, чийто цвят Гевин помнеше като нещо между сиво и виолетово, бяха сменили цвета си към кафяв. Лицето му се бе източило и сякаш бе загубило от детската си руменина. За бледността му със сигурност бе допринесъл и фактът, че през последните години той почти през цялото време е бил държан затворен, далеч от хорските очи. Косата му, някога русолява, в момента беше потъмняла до светлокестенява. Перчемът му бе малко по-дълъг, отколкото трябва, случайно или не — падаше върху очите му.
— Гейбриъл! — възкликна Гевин и усети как сълзите напират в очите му, докато приближаваше към сина си.