— Ще трябва да вземем за детето малко дрехи и някои други неща. Нали така, Андрю?
Детето кимна, стана от дивана и тръгна към баща си. Докато излизаха, Айвън се обади от стаята:
— Ще държим връзка, Гевин. На разположение съм.
Гевин не отвърна нищо.
По-късно през деня, когато всички бяха вечеряли, Гевин помогна на Гейбриъл да се изкъпе, сложи го в леглото и го зави. Той си беше у дома — в стаята, където седяха всичките му рисунки с пастели и водни боички още от детската градина. Явно чувството, че е в старата си стая, останала непокътната през всичките тези месеци, в които го е нямало, му подейства успокоително. Дори любимото му голямо плюшено мече си седеше все на същото място, вдигнало едната си ръка, сякаш да го поздрави с добре дошъл.
Беше изминал един наистина изпълнен с емоции ден — и за бащата, и за сина. Те тепърва отново щяха да свикват един с друг, да общуват, да изследват характерите си. Флора бе забелязала как отчаяно и упорито се взираше Гевин в сина си, сякаш се опитваше час по-скоро да си припомни всяка негова черта, всяка бръчица по още почти детското му лице. Сякаш искаше само в рамките на един-единствен ден да навакса за всички онези месеци и години. Днес го бе разпитвал за всичко — от любимите му храни до спорта, който най-много му харесва.
Без съмнение, Гейбриъл щеше да има нужда от време, за да се справи с всички сътресения, през които бе минал, да надмогне собствените си детски притеснения, страхове и проблеми. Повечето време през този първи ден той бе прекарал мълчаливо, наблюдавайки всичко, което се случваше около него. Изминалият следобед бе само първата стъпка от дългия процес на завръщането у дома.
Вече беше късно вечерта. Гевин и Флора седяха в кухнята. Бяха си сипали чай и разговаряха за всичко, което трябваше да свършат след завръщането им в Масачузетс. Най-напред трябваше да планират сватбата си и Гевин наистина много държеше на това. Преди всичко обаче трябваше да уредят много съдебни формалности с попечителството на Гейбриъл.
Не след дълго Гевин стана и отиде до детската стая, за да провери дали всичко с малкия е наред. Когато след няколко минути се върна, изплю камъчето.
— Нещата не са толкова идеални, колкото ги мислех. Айвън ми сподели, че… не всичко е било напълно наред с местните власти, когато е взел Гейбриъл оттам.
— Искаш да кажеш, когато е взел Андрю.
— Не, Флора. — Поклати глава той. — За мен детето винаги ще бъде Гейбриъл. Въобще не мога и да си помисля да го наричам по друг начин…
— Но, за съжаление, ще ти се наложи, поне за известно време. За себе си в момента той е Андрю. Тръгнеш ли да му налагаш друго име, рискуваш да го стреснеш и да започне да се чувства некомфортно и несигурно тук. Със сигурност ще повлияе на адаптацията му. Толкова много промени за толкова кратко време могат да го объркат. Дай му малко време. Може би след няколко седмици той сам ще поиска да „си върне“ името. Кажи сега за господин Рот?
— Айвън не е координирал действията си с властите във Великобритания. Според Скотланд Ярд Миранда и Гейбриъл са влизали в Кралството само веднъж. Не знам какви документи е подправяла тя и с какви самоличности се е представяла — себе си и детето. Разговарях и с адвоката си — въпреки че бившата ми жена е нарушила закона с отвличането на детето, нещата с попечителството няма да се случат толкова лесно и бързо, колкото смятахме. Ще трябва отново да има изслушване и на двете страни и едва след това ще бъде взето решение. Заседанието ще е тук, в Ню Йорк. Миранда ще бъде призована да присъства.
Сега Флора разбра защо Гевин изглеждаше така умърлушен след разговора си с Айвън Рот. След цялата тази одисея и след като Гейбриъл най-накрая се бе завърнал при него, сега се налагаше пак да трепери пред угрозата да го загуби отново.
— За кога е насрочено изслушването и заседанието?
— Нямам представа. Ще трябва да изчакам съдът да се произнесе.
— Какво ще правим дотогава?
Гевин я погледна.
— Връщаме се в Ипсуич, за да изкарам още колкото е писано с Гейбриъл… и да се моля да не го изгубя пак.
Ани явно беше гледала от прозореца, чакайки кога ще се появят, защото докато Гевин паркираше колата, тя вече бе излязла долу и ги очакваше, застанала на верандата точно до стълбите. Присвиваше очи на яркото обедно слънце, за да види по-добре кой е вътре в автомобила.
— Как е моето мило момиченце? — попита Флора веднага след като слезе от мястото до шофьора и разтвори широко ръце, за да прегърне дъщеря си.
— Добре съм, мамо — отвърна Ани и прегърна Флора малко набързо, явно горяща от нетърпение да види кой още ще излезе от колата. — Къде е Гейбриъл?