— В колата е, миличка. — Флора се усмихна. — Няма нужда да го награбваш още преди кракът му да е стъпил тук, нали? А, и да знаеш, засега името му е Андрю.
Ани погледна въпросително към майка си, а после сама, без да иска намери изход от ситуацията.
— О, ясно, сещам се. Същото като с моето име — казвам се Фиона, но всички ми викат Ани, нали така?
— Точно така, миличка, нещо подобно.
— Добре, няма проблем — кимна Ани.
Веднага след това тя отново впери поглед в колата. Гейбриъл току-що бе излязъл от нея, стоеше прав на поляната и гледаше къщата, измервайки я с очи от основите до комина. Без да трябва някой да я подканя, Ани се втурна към него.
— Здрасти, Андрю!
— Здрасти — отвърна той на непознатото момиченце.
— Аз съм Ани. Въпреки че истинското ми име е Фиона. Точно както ти си Андрю, въпреки че всъщност си Гейбриъл.
— Ами, да… — Той примигна срещу нея и кимна в съгласие.
— Андрю, ти обичаш ли сърфа, ветроходството?
— Ами… аз не знам какво е това.
— О-о, това е страхотно забавление! Имаш една плоска дъска, върху която трябва да се закрепиш някак и да се плъзгаш по водата. Когато вълната започне да се надига, наближавайки брега, ти просто трябва внимателно да я следиш, да я уловиш и да я яхнеш с дъската. Брат ми Роби знаеш ли колко добре се е научил — станал е най-добър от всички, признавам. Сега е долу, на плажа, заедно с по-малкия ми брат Сиймъс и едни приятели, дето дойдоха тук — Сам и Кейси. Казах им, че ще остана тук да те изчакам. Защо не дойдеш долу да пробваш и ти?
— Добре, но нямам бански.
— Не се притеснявай, няма проблем. — Тя вече бе хванала ръката му и го задърпа към стълбите. — Роби има резервни, сигурна съм. Той ще ти услужи с един чифт. Може да ти е малко голям, но нищо.
Андрю се обърна към баща си:
— Може ли да отида?
— Гевин, всичко ще е наред. — Успокои го бързо Ани. — Джен е долу и ни гледа всички, а Холи е тук, в къщата. Ще се погрижим добре за Андрю.
Гевин ѝ се усмихна и кимна към Гейбриъл.
— Добре, отивай с Ани. След малко и аз ще дойда да ви видя.
Двамата тръгнаха надолу, а Флора бързо се мушна в къщата, за да научи от Холи какво се бе случило през времето, в което бе отсъствала — нови резервации, гости, поръчки, евентуални проблеми.
Всичко беше наред. За Четвърти юли всички стаи вече бяха резервирани, дори имаше три семейства, които чакаха, в случай че някой се откаже. Вече имаше запитвания чак за края на септември. Не беше никак зле като за първи сезон.
Двамата с Гевин събуха обувките си на верандата и тръгнаха боси по пътеката надолу към плажа.
Когато стигнаха, видяха, че другите деца вече бяха наобиколили Андрю. И петимата — Роби, Ани, Сам, Кейси, че дори и Сиймъс го затрупваха един през друг с въпроси:
— На колко си години?
— Имаш ли братя, сестри?
— Имаш ли си куче? Ние нямаме, но мама е обещала някой ден, може би…
— Кой ти е любимият сладолед?
Джен седеше на една хавлия, опъната под разноцветен плажен чадър. До нея имаше вестник, както и две дъски, на които досега децата се бяха редували в упражнения по ветроходство. Ани първа се пробва отново, но опитът ѝ не бе от най-успешните, което предизвика насмешката на по-големия ѝ брат. Слънцето грееше и блещукаше по повърхността на морето. Беше един наистина чудесен летен следобед.
Гевин седна на пясъка и нави крачолите си над глезените. След това се загледа към децата. Хубаво му беше, че Гейбриъл веднага се вписа сред тях. След малко те вкупом дотичаха до него, карайки го да се пробва и той на дъската. Всички избухнаха в смях, защото само секунди след като се качи на нея, той изгуби равновесие и се пльосна във водата, както беше с дрехите.
Когато Джен тръгна нагоре към къщата, за да си почине малко и да пийне една лимонада, Гевин се приближи към чадъра и седна на кърпата до Флора.
— Знаеш ли — започна той, докато си бършеше косата, — преди малко си дадох сметка, че бях толкова увлечен от събитията по връщането на Гейбриъл, че дори за момент не се сетих да те попитам как се чувстваш ти в цялата тази нова ситуация?
— Разбира се, че и аз съм щастлива, Гевин. — Флора се усмихна. — Само не казвай, че си се съмнявал.
— Да, знам и не съм се съмнявал нито за момент. Но сега просто говоря за нас. За бъдещите ни планове. Това събитие малко променя ситуацията. Започнахме с три, а сега вече можем да ги броим четири. — Той се усмихна, поставяйки ръката си на плоския ѝ корем. — Но това не е всичко — най-ненадейно се появява и пето. Което все пак е…
Флора само поклати глава, без да го доизслуша.
— Аз не съм Миранда, Гевин. Не ме бъркай с нея. Гейбриъл е твой син и аз го обичам точно толкова, колкото и теб. При мен е така. Той е добре дошъл в моя нов живот точно по същия начин, по който ти прие безрезервно моите три деца в своя.