Гевин се обърна на другата страна и се загледа към децата. Направи го нарочно, защото не искаше да показва сълзите си пред Флора. Беше ѝ невероятно признателен за начина, по който бе реагирала. Усмихна се, когато видя, че е дошъл ред на Гейбриъл да се качва на дъската. Сиймъс пляскаше във водата след него, копирайки несръчните му движения. Беше наистина страхотно чувство да вижда сина си така — заобиколен с добронамерени деца и занимаващ се с най-нормални детски неща. А само допреди няколко дена се бе опасявал от най-лошото — че може да не го види никога повече.
— Никога няма да иска да си тръгне оттук — каза той сякаш на себе си.
Флора кимна в съгласие.
— Седя, гледам ги как си играят, и си мисля — защо не се преместите в „Тар Мюр“ с Гейбриъл? Така ще има възможност да се опознае още по-добре с децата. Всъщност по този начин всички ще се сближим по-бързо, ще свикнем да сме заедно. Така след някой и друг ден спокойно можем да уведомим децата за своите намерения. За сватбата. За това, че ще бъдем едно семейство.
Флора го стисна за ръката, погледна го и продължи:
— Твое. Мое. Тези неща вече ги няма, Гевин. Всичко вече е наше. — И тя плъзна ръка по бузата му, за да го погали. — Това е нашето семейство.
И когато тя се наведе над него, за да го целуне нежно и продължително, той отново се почувства по-влюбен от всякога.
Глава 17
След като Гевин и Флора съобщиха на децата за намеренията си да се оженят, всяко от тях реагира по различен начин. Беше истинска смесица от емоции.
Малкият Сиймъс започна да пляска с ръчички.
Ани се поинтересува дали може да бъде шаферка.
Гейбриъл сви рамене.
Роби също не каза нищо. Само се взря в майка си за известно време, кимна сякаш на себе си, а после попита дали може да си отиде в стаята.
Няколко минути по-късно Флора отиде към стаята, където беше големият ѝ син. Искаше ѝ се да си поговори с него. Намери го седнал на ръба на леглото си, опънат назад, с длани зад тила. Взираше се пред себе си с безизразен поглед.
— Роби, не си ли щастлив от новината?
— Няма такова нещо, защо, всичко е наред.
— Наред е, но… — Флора знаеше, че има нещо, което го притеснява. — Не ти ли харесва Гевин?
— Напротив, харесва ми, даже много. Държи се страхотно с нас. Андрю също е готин. — Роби замълча и погледна майка си. — Има само едно нещо, което ме притеснява. Нещо, което чичо Ангъс ми каза.
— О, така ли? И какво е то, кажи ми.
Роби я погледна така, сякаш искаше да ѝ каже: Ами добре, след като толкова държиш да знаеш…
Явно обаче и на него му се искаше да изплюе камъчето.
— Малко след като татко си отиде, чичо Ангъс дойде веднъж при мен и ми каза, че оттук нататък аз съм мъжът в къщата. Че нося отговорността за теб и за Ани. Същото ми повтори и когато се роди Сиймъс. И сега, когато сте решили да се ожените с Гевин… — Гласът му стана леко дрезгав, явно под влияние на силните емоции, които бушуваха в душата му. — Сигурно вече няма да имаш нужда от мен. Като мъж в семейството, искам да кажа.
Майчиното ѝ сърце се сви. Милото ѝ чувствително и отговорно първородно дете. Тя протегна ръка към него и я сложи нежно на бузата му. После сложи палеца си под брадичката му и лекичко повдигна главата му, за да го погледне право в очите.
— О, Роби, миличък, та аз винаги ще имам нужда от теб като мъж в семейството и като моя опора.
— Едва ли. Нали вече си имаш Гевин.
— А кой е казал, че мъжът в къщата трябва да бъде само един? Откакто загубихме татко ти, около мен бяхте и ти, и вуйчо ти Ангъс, нали така? Ти си бил до мен в някои трудни моменти, вуйчо ти — в други. И именно затова питам — защо да трябва мъжът в къщата да е само един? Освен това си имаме и Ани, и малкия Сиймъс. Наистина не мога да си представя живота си без когото и да било от вас. Вие сте тези, които ми давате сила и енергия, и колкото повече сте около мен, толкова по-силна се чувствам. По-точно искам да кажа, че всеки от нас се чувства по-силен и по-уверен, когато сме заедно.
Роби преглътна сухо и едва забележимо кимна. Сведе поглед надолу, борейки се със сълзите си. Постоя така замислен няколко минути. После отново бавно вдигна поглед към Флора.
— Ще трябва ли да го наричам „татко“?
Флора отдавна очакваше този въпрос и беше подготвена.
— Не, разбира се, че не. Ще го наричаш просто Гевин, същото важи и за Ани и Сиймъс. Твоят татко е този, който е помогнал да се появиш на бял свят. Нищо и никой не може да промени това, запомни го. Гевин никога няма да може да замести татко ти в твоя свят, няма и да се опита.