Разбира се, все още бе изминало съвсем малко време и беше съвсем нормално той често да мисли за майка си и за изминалите две години.
На няколко пъти той се будеше посред нощ и подскачаше в леглото, сядаше и започваше отчаяно и боязливо да се оглежда в тъмнината около себе си. Освен това Флора на два пъти бе ставала свидетел на случаи, в които детето просто упорстваше или се плашеше от нещо. В тези моменти той заставаше до нея, а в очите му се появяваха сълзи. Първия път не искаше да излезе на двора и състоянието на страх го държа почти цял час. Дори Ани не бе успяла да го убеди тогава. Втория път Гейбриъл едва позволи на Флора да го вдигне на ръце и да го сложи в скута си, да го успокои и прегърне, да погали косата му, докато му пееше песничка на родния си език.
Тя знаеше, че адаптацията ще отнеме време, но беше убедена, че всичко ще приключи добре. Защото наистина средата около нея и Гевин бе спокойна, сърдечна и добронамерена.
Отново погледна часовника. Дори не ѝ се мислеше за всички неща, които трябваше да свърши, преди да заминат за Шотландия следващата седмица. Разбира се, най-важното беше да мине тези дни и да вземе готовия подарък за бебето. С Гевин бяха избрали сребърен медальон, върху който да бъде гравирана стара галска благословия. Именно заради това го бяха оставили в ателието, като срокът за изпълнение на поръчката беше в началото на следващата седмица.
Освен това тези дни трябваше да намери малко време, за да се види с Джими О’Конъл. Ремонтът на постройката до плажа вървеше в срок, но имаше детайли за уточняване. През следващата седмица предстоеше доста важна работа по водопроводната инсталация. Флора бе решила да направи снимки и да използва краткото си завръщане в Шотландия, за да ги покаже на Либи и Греъм. Със сигурност щяха да имат идеи и препоръки, а тя трябваше да се съобрази на първо място именно с тях.
Имаше и още една задача — да хвърли едно око на списъка с песни, който Гевин и Алек бяха избрали за техния диск. Предната седмица Алек се бе отбил през Ипсуич. Той и Гевин се затвориха и работиха по цели дни, а понякога и през нощта върху композицията на диска, която бяха нарекли просто и ясно „Песента на Флора“. Всичко вървеше по план, записите можеха да започнат в края на лятото, а дотогава трябваше да се уреди въпросът с авторските права. До термина на Флора, който се очакваше в средата на февруари, щеше да има предостатъчно време. Искаше ѝ се да е приключила с този проект, преди да е дошло време да ражда.
Трябваше да се отбие и за последни проби на булчинската си рокля. Датата и мястото на сключването на брака вече бяха определени — в Шотландия, два дни след кръщенето на бебето на Либи и Греъм. Ани и Либи бяха определени за свидетелки. Гевин пък бе помолил Гейбриъл да им бъде шафер.
Задачи не липсваха. Флора чакаше всеки момент Холи да се появи, за да може тя да слезе с колата към центъра и да се отбие през студиото, за да провери как стоят нещата с гравирането на медальона. Всъщност можеше да вземе и Ани със себе си, за да могат после двете заедно да минат през шивачката за проби на тоалетите си.
Не след дълго шумът от отварянето на дворната порта откъсна Флора от мислите ѝ. Явно сестрата на Джен идваше. Тръгна към прозореца на кухнята, за да извика Ани да се приготвя за излизане. Малката вдигна ръка, за да ѝ покаже, че е разбрала и ще дойде всеки момент. Флора кимна, взе ключовете от колата и мобилния си телефон и тръгна към верандата.
— Здрасти, Холи — извика тя още преди да я е видяла. — Ако нямаш нищо против, мисля да взема Ани с мен и да се отбием през…
Думите ѝ увиснаха във въздуха, когато осъзна, че жената, която току-що бе влязла, не беше Холи. Срещу нея се появи сравнително млада жена, облечена с обикновена памучна тениска и избеляло дънково яке отгоре. Беше нисичка, с деликатни, но някак остри черти. Личеше отдалеч, че късата ѝ коса е боядисана, а около очите имаше тежък грим. Имаше подозрителен и неспокоен поглед, който сякаш се стараеше да не пропусне нищо. Сега той се бе впил във Флора.
— Здрасти — отвърна тя.
Акцентът ѝ беше силен и веднага я издаде — страшно наподобяваше този на Гейбриъл. Всичко беше ясно — срещу Флора стоеше бившата съпруга на Гевин. В това нямаше никакво съмнение. Тя се зачуди какво прави Миранда тук, в Масачузетс, след като бе призована в съда в Ню Йорк. Флора се опита да запази самообладание и реши за момента да не се издава, че знае кой е срещу нея.
Явно Миранда бе дошла тук заради сина си.
Докато все още стояха безмълвно една срещу друга, Флора плъзна мобилния телефон по бедрото си, успявайки по този начин да отвори капачето му. След това натисна бутона, който се надяваше да я свърже с Гевин. Остави апарата отворен в ръката си, въпреки че нямаше как да погледне и да види дали е успяла да се свърже.