— Добре дошли в „Тар Мюр“ — започна тя. — Мога ли да помогна с нещо?
Без да отговори нищо, жената се взираше в нея. Флора обаче продължи, запазвайки самообладание.
— Предполагам, че търсите стая, нали?
— Не. Всъщност търся сина си Андрю.
Трябваше да я забави по някакъв начин. Трябваше да печели време. Поклати глава, все едно не бе разбрала за какво става въпрос.
— Андрю?
— … Марш. Андрю Марш — довърши рязко Миранда. — Виж какво! Знам, че той в момента е тук, и също така знам, че Гевин го няма днес. В момента е в Ню Йорк, опитвайки се да ми отнеме сина уж за негово добро. Но ако е толкова глупав да си мисли, че ще дойда в проклетата му държава, за да се подчиня на американския съд, това си е негов проблем. Никой съд и никой закон на този свят не могат да ми отнемат Андрю. Аз съм го родила. Сега искам просто да ми го дадеш и си тръгвам веднага.
Флора бавно пое дъх, опитвайки се да запази спокойствие. Явно беше време да свали картите.
— Мисля, че това е нещо, което трябва да обсъдиш с Гевин.
Върху изражението на Миранда падна още по-мрачна сянка.
— Знаеш ли, не мисля, че ти си тази, която може да ми дава съвети какво трябва и какво не трябва да правя. Нито знаеш нещо за мен, нито за ситуацията, в която съм. А сега просто-ми-дай-сина!
И тя пристъпи заплашително една крачка напред, но Флора не помръдна.
— Мисля, че за теб ще е най-добре веднага да си тръгнеш оттук.
— О, наистина ли? Аз пък не мисля така.
Ръката на Миранда се плъзна в джоба на дънковото яке. Когато излезе обратно оттам, между украсените ѝ с дълъг маникюр пръсти вече имаше малък сребрист пистолет.
— Това ѝ е хубавото на тази тъпа страна, признавам. Да си купиш пистолет, е точно толкова лесно, колкото да поръчаш храна за вкъщи.
Тя вдигна дясната си ръка и сложи пръст на спусъка. Присви очи, без да ги сваля от Флора. Гласът ѝ изведнъж изтъня.
— Няма да ходя никъде, без да взема сина си!
Флора гледаше тъмното дуло на пистолета срещу себе си. Плъзна погледа си към лицето на Миранда, за да се увери, че срещу себе си вече има жена, която трудно може да контролира постъпките си. Благодари на господ, че децата все още играеха в задния двор.
В този момент обаче чу зад себе си отварянето на кухненската врата и се сети, че…
Ани.
Щеше да се появи всеки момент.
Флора се обърна към Миранда, в гласа ѝ се четеше молба:
— Дъщеря ми. Ще се появи след малко. Моля те, не я наранявай! Тя няма нищо общо с това. Моля те, искам да ѝ кажа нещо за няколко секунди. Приготвяхме се да излезем.
Миранда се намръщи недоволно. Въпреки това кимна с глава. Флора се обърна към кухнята. Ани точно излизаше.
— Готова съм вече, мамо…
— Миличка, объркала съм се. Холи още я няма, така че ще трябва да почакаме още малко, за да излезем. Защо не вземеш братята си и не слезете надолу към къщичката на плажа? Кажи на Джими, че аз съм ви пратила.
Ани не можеше да види Миранда от мястото, на което беше застанала, нито пистолета, който тя продължаваше да стиска в ръцете си. Флора се опита да ѝ се усмихне спокойно.
— Хайде, миличка, нали се разбрахме?
— Но, мамо…
— Отивай надолу, миличката ми. След малко ще ви донеса обяда там. Ще си направим един малък пикник.
Ани се загледа в майка си, в погледа ѝ личеше объркване. Със сигурност се чудеше защо ги праща долу, където работеха майсторите, след като само преди два часа тя изрично им бе забранила да ходят натам, за да не пречат на работата.
— Отивай надолу… — повтори Флора и притаи дъх, молейки се дъщеря ѝ да я послуша, без да задава повече въпроси. — Просто отидете там и ме изчакайте. Аз ще дойда след малко.
Ани примигна все така озадачено.
— Добре, мамо — промълви тя най-накрая и се обърна, макар и неохотно.
Флора въздъхна чак след като чу вратата на верандата да се затваря зад гърба на Ани. След това се обърна отново към Миранда. Първата ѝ мисъл бе да се опита да провокира майчинското чувство на жената срещу себе си.
— Миранда, моля те. Помисли за Андрю. Знам, че имате проблеми с Гевин, но само си дай сметка как се отразява всичко това върху детето ви. Помисли си как ще реагира той, ако в този момент те види с пистолета в ръка. Детето ще се афектира страшно. Ти си негова майка…
Тя само се подсмихна.
— О, да, разбира се. Аз съм негова майка. Но някой питал ли ме е дали съм искала да бъда? Стрии, увиснали гърди и едно скимтящо малко изчадие, което ми отнемаше цялото време. Гевин е главният виновник за моето забременяване. — Тя поклати глава. — Мръсник нещастен. Омъжих се за него, защото непрекъснато ми обещаваше как ще ме вкара в музикалния бизнес. Щеше да композира песни, които аз да пея. Щеше да ме прави звезда. „Скоро, Миранда… Не трябва да бързаме. Трябва ни малко време.“ Ето това слушах от този нещастник всеки път, когато го питах кога. След това изведнъж се оказа, че не ме е пазил достатъчно. Наду ми корема и с това обещаваната кариера приключи. Остави ме по цял ден вкъщи да сменям мръсни памперси между четири стени, докато той постоянно беше в студиото. Композираше за други, за да направи звезди тях вместо мен. Тръсна ми това дете в ръцете, затвори ме с него у дома и сега какво? Сега се опитва да си го вземе! Само че просто не е познал. Няма да стане пак неговата.