Флора усещаше, че Миранда започва да губи самообладание и връзка с действителността. Личеше ѝ, че не е на себе си. Движенията ѝ започнаха да стават нестабилни и особени. Явно интерпретираше грешно и невярно събития и факти, изопачавайки ги така, че да изкара Гевин виновен за всичко.
Флора реши да рискува и хвърли бърз поглед към мобилния си телефон. За щастие, таймерът на дисплея отброяваше секундите. Когото и да бе набрала, а силно се надяваше това наистина да е Гевин, той бе чул всичко до момента и все още слушаше.
Но дори и да беше той, лошото беше, че ги деляха почти четиристотин километра. А Миранда беше тук, на два метра от нея, и стискаше в ръцете си пистолет.
Чу вратата на задния двор да се отваря и изтръпна цялата. Молеше се само Ани да не се е върнала от постройката до плажа, където я бе пратила преди малко.
— Флора, тук ли си? Приготвил съм един списък с песни, който да прегледаш и евентуално да… — В този момент той видя двете жени и замръзна на мястото си. — Миранда?
— Здрасти, Алек.
Алек Грейсън застана до Флора и в този момент съзря пистолета, който Миранда продължаваше да държи в ръцете си.
— Какво се случва тук, по дяволите?
Бившата жена на Гевин поклати глава.
— Същият въпрос мога да задам и аз. Списък? Песни? Значи освен че ще се омъжиш за Гевин и ще родиш поредното му дете, ще те прави и певица, а?
Флора много добре осъзнаваше, че ситуацията току-що бе станала още по-непредсказуема. Миранда бе разбрала твърде много неприятни за нея факти само в рамките на няколко минути. Всички нейни изгубени възможности в момента бяха прехвърлени на жената срещу нея. Всичко, което в крайна сметка ѝ е било отказано от един-единствен човек — Гевин.
— Миранда, съжалявам. — Това бе единственото, което успя да отрони Флора.
— Ти съжаляваш! Хайде да го запазиш за себе си, а? Нямам нужда от твоето съжаление.
Тя започна отново да крачи нервно, размахвайки ръце, в едната от които оръжието проблясваше все така зловещо и страшно. Едно непремерено движение, едно дори неволно свиване на пръстите ѝ и можеше да стане най-лошото.
— Няма за какво да съжаляваш. Напротив, миличка, мисля, че трябва да започна да ти ръкопляскам. Защото ти си успяла да постигнеш всичко това, което на мен ми се изплъзна.
— Миранда — намеси се и Алек, — остави, моля те, пистолета на земята и нека да поговорим спокойно.
Тя се усмихна и се обърна към него.
— Алек, хайде да не се намесваш. И недей да ми нареждаш какво да правя, ако обичаш. Струва ми се, че в момента не си в силна позиция. Ти и онова копеле — твоят приятел. Вие, които не пожелахте да запишете дори една моя песен. За какви се мислите вие, бе? Как можахте да ми съсипете кариерата?
Алек се намръщи.
— Искаш ли да знаеш защо Гевин никога не си направи труда да запише нещо твое, Миранда? Просто никога не е искал да ти го каже. Защото ти просто не можеш да пееш.
Очите на Миранда се разшириха и в тях се прокрадна нещо налудничаво и страшно.
Флора веднага разбра тактиката на Алек. Той се опитваше да насочи вниманието и гнева на Миранда към себе си, отклонявайки ги по този начин от нея.
— Какво знаеш ти, Алек Грейсън? — Изви заплашително глас неканената гостенка. — Та ти си една добре оформена кръгла нула! Ти си нищо! Поет! Текстописец! Господи, какъв смях! Цялата ти кариера се дължи на Гевин, нищожество такова!
— Е, поне не ми се е налагало да забременявам с надеждата да получа нещо от него.
— Копеле мръсно!
Алек обаче нямаше никакво намерение да отстъпва и продължаваше да я дразни.
— Свободна си да си мислиш, каквото си пожелаеш за мен, Миранда, но не можеш да отречеш, че аз поне не си позволявам да използвам едно невинно дете, както правиш ти, в опитите си да постигнеш егоистичните си цели!
Флора успя да хвърли още един поглед към телефона си. Таймерът все така сменяше цифрите на дисплея, секунда след секунда. После премести очите си към Миранда, която изцяло се беше фокусирала върху Алек. Беше се приближила на не повече от ръка разстояние от него. Крещеше и пръскаше слюнки в опитите да се защити от нападките му.
Флора бавно отстъпи крачка назад, след малко още една. Вече беше на по-сигурно място, зад перилата на стълбището. Съвсем леко и предпазливо започна да придвижва телефона към ухото си.
— Гевин — прошепна тя, — моля те, кажи ми, че си наблизо…
— Господи, Флора! Ужасно съжалявам! Добре ли си? Нали не си ранена? Децата добре ли са? Тя се е побъркала! Не предполагах, че ще стигне толкова далеч! Моля те, просто се опитай да ѝ подадеш телефона. Трябва да говоря с нея.
Преди да успее да отговори, апаратът бе рязко изтръгнат от ръката ѝ.