Гевин приключи със салатата и обърса ръцете си в кърпата, която висеше до него:
— Имаме ли вино?
Тя кимна и посочи с поглед към вратата на малкия килер.
— Винената изба вече е пълна догоре. Мисля, че можем да си позволим да си отворим някоя бутилка.
Флора наистина бе събрала качествена селекция. Гевин избра една бутилка шардоне от Калифорния, отвори бутилката и сипа по една чаша. Дискът в уредбата се бе сменил и вместо Арета сега звучеше блус на Ван Морисън.
Флора запали две свещички в трапезарията и подреди прибори за двама в единия край на голямата маса. Меките звуци от уредбата идваха и тук благодарение на вградените по ъглите на ламперията колонки.
Навън североизточният вятър вече вилнееше с пълна сила. Клоните на дърветата се огъваха под напора му, а дъждът биеше все по-шумно в прозорците. Небето отново бе разкъсано от ярка светкавица. Този път гръмотевицата изтрещя почти веднага след нея.
Оказа се, че Флора предвидливо бе запалила свещите, защото токът спря почти веднага след като двамата седнаха на масата. Така вечерята протече в романтична атмосфера, а тишината бе прекъсвана единствено от бурята навън и от техния разговор. Флора се опитваше да разбере от Гевин какво точно композира в момента, но той съвсем целенасочено отбягваше конкретните отговори. Изобщо не знаеше как ще се почувства жената срещу него, ако разбере, че в момента съчинява песен, над чиито ноти бе изписано нейното име.
Затова се опита да отклони темата и започна отново да я разпитва за децата. Беше почти сигурен, че след пристигането им и след идването на първите гости на хотела, той нямаше да има възможност да се вижда с Флора толкова често. Благодареше горещо на лошото време тази вечер, което му бе подарило още няколко часа с нея.
Двамата приключиха с вечерята и събраха масата, като дори измиха чиниите заедно. На Гевин никак не му се тръгваше, затова търсеше някакъв повод да остане още малко. Флора също не изглеждаше въодушевена от идеята да го изпрати и да си ляга в потъналата в мрак къща. Тя доля вино в чашата му и го поведе към салона, като осветяваше пред тях с една от свещите.
След като се настаниха там, тя запали още няколко свещи, след това се сви в единия ъгъл на големия тапициран диван. Лакираните пръсти на босите ѝ крака се подаваха под ръба на джинсите ѝ.
Бурята навън продължаваше с пълна сила, но Флора почти не ѝ обръщаше внимание — може би заради многото запалени свещи, а може би заради виното, което приятно сгряваше тялото ѝ. Мислеше си, че и дългият ѝ престой в салона за красота бе допринесъл за прекрасното ѝ настроение. За пръв път от много време тя се чувстваше като истинска жена, а не като уморена и претоварена самотна майка. Когато Гевин допи виното си и хвърли поглед към часовника си с намерението да си тръгва, самата тя се изненада от реакцията си. Протегна се, хвана го за ръката и я задържа в своята.
— Остани.
Тази единствена дума сякаш изведнъж материализира привличането, което витаеше във въздуха около тях през цялата вечер. Гевин се приближи към Флора, а тя се сгуши в него. Отначало целувката ѝ бе малко колеблива, но когато усети отговора на Гевин, бързо се отпусна.
Господи, помисли си тя, докато прокарваше длани по ръцете на Гевин, продължавайки нагоре към врата и насочвайки ги зад ушите му. Окуражи се още повече, когато чу лекото му простенване.
Гевин се отдръпна назад, гледайки я право в очите.
— Чаках този момент още от мига, в който влязох в къщата и те видях да танцуваш в кухнята.
Тя се усмихна. В този миг не можеше да намери нито една причина, която да ѝ позволи да твърди пред когото и да било, че двамата с него са просто приятели.
— Гевин, и двамата сме преживели неща, които ни правят много предпазливи. Никой не иска да разбие сърцето си повторно. Но трябва да ти споделя честно, че през последните три години аз наистина не живеех. Просто съществувах някак. Имах предостатъчно време за размишления през последните две седмици и реших, че все още съм твърде млада, за да си позволя да прекарам остатъка от живота си сама.
Гевин я погледна внимателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Какво искам ли? Не и да те попитам скоро ли ще се оженим, в никакъв случай. Аз не искам да бързам. За никоя връзка няма пълни гаранции, но това не означава, че нямам право да опитам. Не искам да продължавам с доскорошното си убеждение, че животът, който съм имала със Сиймъс, ще е първият и последен съвместен живот до края на дните ми. Иска ми се да вярвам, че заслужавам втори шанс да бъда щастлива, да бъда обичана.
Тя спря и погледна надолу. Сякаш се стресна, че бе отишла твърде далеч, без да му е дошло времето. После продължи: