— И как се справи? — Кристи примигна с нетърпение.
— Просто се доверих на Ефи Макдъгъл.
— Макдъгъл — повтори Кристи и сбръчка чело. — Как се казва книгата ѝ?
Флора се усмихна.
— Там е работата, че госпожа Макдъгъл не е писала никаква книга. Тя е една най-обикновена жена, която живее в родното ми място в Шотландия. Майка е на цели осем деца. Помагаше ми много след раждането на Роби. От кого друг да поискам съвет, ако не от нея? И тя ми даде обяснение, което наистина звучеше доста смислено.
В уморените очи на Кристи проблесна надежда. Флора продължи с разказа си:
— Нейната теза беше, че има бебета, които въпреки че не са недоносени, са се родили по-рано, отколкото е трябвало. Просто са имали нужда от още малко време в майчината утроба. Сетивата им още не са напълно готови да понесат цялата суматоха на външния свят — шумове, светлини, аромати.
Кристи кимна в знак на съгласие.
— Наистина забелязвам, че Катрин реагира с болезнена чувствителност към някои неща, особено към края на деня.
— Ако се замислиш, всичко е твърде логично. Всички бебета се чувстват спокойни и защитени през деветте месеца в корема на мама. Там винаги е топло, удобно и най-вече никой не им нарушава спокойствието. След това изведнъж се озовават на някакво шумно и стресиращо място, където около тях се навъртат всякакви хора в бели престилки, надпреварващи се да ги пипат и ръчкат. В миг изчезва и успокояващият звук от ритъма на майчиното сърце. Какво има да се чудим тогава, че някои от тях са малко по-нервни? Съветът, който ми даде мъдрата госпожа Макдъгъл, бе безкрайно прост и лесен за изпълнение. Просто трябваше да правя всичко възможно да държа Ани в среда, наподобяваща максимално условията в майчината утроба. Държах осветлението съвсем слабо, изключих звука на всички телефони. Гледах да е максимално тихо, доколкото това беше възможно с тригодишния ми син наоколо. И когато усещах, че нервната ѝ система е пренапрегната, виках госпожа Макдъгъл, която ми показваше как да я повивам в одеялцето ѝ и да се движа с нея, поклащайки я съвсем леко напред-назад и опитвайки се да наподобя плавните движения, с които тя е била свикнала в утробата ми. Колкото до звуците, с които я успокоявах — това ш-ш-шт, ш-ш-шт всъщност наподобява ритъма и звука на майчиното сърце.
Кристи се усмихна с облекчение.
— Това, което чух току-що, ми звучи по-смислено и правдоподобно от всички книги, които съм изчела до момента.
— Довери се на майчинския си инстинкт, Кристи. Това е много силно чувство, което рядко ще те подведе. Има и друго много важно нещо, което трябва да помниш добре и да спазваш — избягвай по всякакъв начин отрицателните емоции. Не трябва да бъдеш нещастна. Бебетата усещат това. Понякога, когато им се съберат прекалено много дразнители, те имат нужда просто да „изпуснат парата“ по някакъв начин. Ти и аз можем да го направим по много начини — да затръшнем някоя врата, да посвирим на пиано, да излезем на разходка. Бебетата имат само един начин да разтоварят напрежението и това е плачът. Но те са страшно интуитивни. След като са прекарали девет месеца, през които са били свързани с майка си в най-буквалния смисъл, те са развили способността да усещат нейните чувства. Колкото повече се изнервяш и ядосваш, докато бебето плаче, толкова повече ще се ядосва и то и ще плаче още по-упорито.
Кристи кимна. После стисна пръстите си около ръката, която все още държеше нейната.
— Благодаря. Благодаря ти за всичко. За това, че ни приюти тук за през нощта. Мат ми каза, че хотелът всъщност още не е отворил за туристи. Благодаря и за помощта за Катрин. Също за това, че ме изслуша. Мат също се опитва, но той не може да разбере моите притеснения и страхове така, както ти успя. Просто си мисли, че съм по-емоционална и че хормоните ми все още не са се балансирали след раждането.
— Мъже… — усмихна ѝ се Флора. — Да бъдеш майка, е едно от най-трудните неща на света. Но и едно от най-прекрасните. Едно от нещата, заради които наистина си струва да живееш. Помни го винаги и ще видиш, че всичко ще е наред. Сега бих искала да направя още нещо за теб. Не искам да се чувстваш неудобно да ми откажеш, но недей да се притесняваш и да приемеш. Ще те разбера и в двата случая. Но си мисля, че в момента имаш крещяща нужда от един спокоен и пълноценен нощен сън. Искам да ти помогна да го имаш поне тази нощ. И мога да го направя, ако ми позволиш да остана при Катрин вместо теб.